— Сигурна съм, че има — провлече младата жена. — Просто не съм ги открила все още. Обещавам да ги потърся, преди да взема твърдо решение да му откъсна главата.
— Благодаря, приятелю — каза саркастично Тайбър. — Оценявам помощта ти.
Калън му намигна.
— Да. Пак заповядай, синко — той потисна смеха си, когато погледна над главата на Рони към другия мъж. — Имам доверие в теб, въпреки това. Сигурен съм, че можеш да я убедиш да те остави жив, поне за известно време.
Тайбър изсумтя, но Рони се отегчи от мъжкото им забавление.
— Имам нужда от баня — тя се измъкна от леглото и изпробва дали краката й ще я издържат. — И храна. Имам нужда от храна. Пица определено е подходяща за тази ситуация.
Тайбър ожесточено я грабна на ръце и бързо прекоси стаята.
— Мога да ходя — въздъхна Рони и обви ръце около раменете му, наслаждавайки се на кратката почивка от притесненията, които наркотиците й бяха осигурили.
— Разбира се, че можеш — той погледна надолу към нея, устните му бяха толкова влудяващи, когато се извиха в усмивка. — Но на мен ми харесва да те нося.
Той винаги я носеше, при всяка възможност, припомни си тя. Беше я носил, когато я откри за първи път, свита в нощта, ужасена от звуците на мрака и от мъжете, които я бяха прогонили от дома й. След това, го бе правил всеки път, когато му се предоставеше възможност.
— Имаш ли някаква представа колко добре те чувствам в ръцете си? — попита Тайбър, докато се изкачваше бързо по стълбите към апартамента, в който я бе направил своя.
Ритна вратата, за да я затвори зад себе си, но не можа да стигне до спалнята. Срина се върху дивана, ръцете му още бяха стегнати и твърди около нея, когато сведе глава и устните му покриха нейните настойчиво.
Рони не искаше този път да бъде само участник. Малко преди това се бе изправила пред смъртта. Беше се сблъскала с мисълта, че всеки един момент тя или Тайбър могат да престанат да съществуват. Не искаше повече да се бори с желанието, крещящо в тялото й. Или това в сърцето й.
Тя се надигна в прегръдките му, пренебрегвайки тихото предупредително ръмжене, докато сядаше в него, обгръщайки кръста му с крака и се взря в изненадания му поглед.
— Мой! — шепотът й, въпреки мекотата, отекваше от чувство за притежание и сила, изпълващо я сега.
Очите на Тайбър пламнаха. Нефритенозеленият цвят потъмня, а зениците се разшириха, когато пръстите й се спуснаха върху копчетата на окървавената му риза. Памукът, въпреки че Рони бе сигурна, че е достатъчно мек, подразни дланите й, когато ги плъзна по раменете му, след това надолу към първото копче. Разтвори го лесно.
— Рони — мъжът преглътна мъчително, дрезгавият му глас отекваше от напрегната емоция.
— Ти ме маркира — каза му тя тихо и решително. — Но не го направи в деня, когато притисна устата си към шията ми, Тайбър. Маркира ме, когато бях на единадесет години и ме отнесе към безопасността. Когато бях на шестнадесет и ти организира първото ми парти за рожден ден. Когато постави онази лека, напълно невинна целувка върху устните ми. Маркираше ме по малко всеки път, когато те погледнех, всеки път, когато ме докоснеше. Сега, аз ще маркирам теб.
Тя отмести ризата от гърдите му, по широките рамене, и притисна устата си към мястото, където се срещаха рамото и шията му. Ухапа го там, по плътния, пулсиращ мускул. Не толкова силно, че да пусне кръв, но достатъчно да накара тялото му да се стегне, бедрата му се извиха и настаниха пениса му в гнездото на бедрата й, а ръцете му приковаха ханша й с невероятна сила.
Рони слезе надолу, облиза мястото, вкусвайки го с върха на езика си, засмука го дълбоко, повтаряйки еротичните, заредени с чувственост ласки, с които я бе дарил преди много месеци. Ефектът върху него изглежда не бе по-различен, отколкото върху нея.
Тайбър разкъса ризата от гърба й, докато вниманието на младата жена остана приковано върху стегнатата плът, която галеше със сила, варираща между болка и удоволствие. Накъса плата, след това го отстрани от тялото й, преди пръстите му да се преместят към прилепналите й дънки.
— Свали ги — гласът му беше див, тътнещ, докато теглеше дрехата от ханша й към средата на извивката на седалището й.
От Рони се откъсна мек звук на удоволствие, когато ръцете му се мушнаха под дънките и уловиха заоблената плът, а пръстите му се огънаха срещу твърдите мускули, докато я придърпваше грубо към покритата си мъжественост.
Младата жена не бързаше и нямаше намерение да му позволява да я форсира. Искаше да го докосне, да го вкуси, за да разбере, че той е в безопасност в прегръдките й и това не е просто поредният отчаян сън.