— Убиваш ме — Тайбър вече се задъхваше, главата му се наклони на една страна, давайки й пълен достъп до силната линия на шията му.
Рони осъзна, че никога не се е чувствала толкова уверена или силна, толкова чувствена, каквато беше в този момент. Той беше безпомощен под докосването й. Дрезгави стонове вибрираха в гърлото му, всеки мускул беше напрегнат, ерекцията му се триеше отчаяно в материята, покриваща горещата й влажна сърцевина.
Ноктите й се плъзнаха по гърдите му, по опънатата кожа на корема, след това обратно към стегнатите, твърди зърна. Когато се задоволи от това, че е оставила поне малък белег по грубата му кожа, тя пусна плътта, която държеше и прокара езика си бавно по шията му. Ухапа го леко под твърдата линия на челюстта, след това продължи да ближе надолу по гърлото му, усещайки огъването на кожата, когато той преглътна мъчително.
— Обичам вкуса ти — Рони се отдръпна от еротичните, погубващи разума движения на пениса му, притискащ се към женствеността й. — Толкова необуздан и див. Мога ли да те опитомя, Тайбър?
Краткият, остър смях, лишен от веселие, беше едно възклицание от първична страст, докато той се опитваше да й отговори.
— Ти вече го направи. Преди години.
— Ммм. Моя собствена дива котка. Мога ли да те погаля? Или ще ме погълнеш, преди да успея да ти покажа всички начини, за които съм мечтала да ти доставя удоволствие?
Клепачите му бяха полуспуснати, очите му блестяха от толкова зашеметяваща топлина, че можеше да сгрее всяко кътче на душата й. В този момент, в този малък промеждутък от време, нищо или никой не съществуваше в света на Тайбър, освен тя. Рони почти достигна връхната точка, само от опияняващата мисъл, че има такава власт над него.
— Покажи ми — прошепна мъжът, въпреки че гласът му бе толкова измъчен, колкото би бил на всеки човек.
Тя го дари с бавна, преднамерено провокативна усмивка, поглеждайки го изпод полуспуснатите си клепачи. Наблюдавайки го внимателно, предизвикателно, Рони бавно се надигна от скута му, като пренебрегна животинския звук на протест, който той издаде.
— Стой там — каза му тихо, когато той също понечи да се изправи.
Тайбър се облегна назад на дивана, както бе инструктиран, но тя можеше да види как мускулите му се напрягат, докато всичко вътре в него настоява да я вземе веднага.
— О, толкова контролиран — измърмори Рони доволно. — Чудя се колко дълго можеш да сдържаш цялата тази сила.
— Не много — когато погледът му проследи пръстите й, той стисна ръцете си в юмруци от двете страни на тялото си.
Рони внимателно плъзна презрамките на сутиена по раменете си, борейки се с всеки страх и свян, които биха могли да попречат на насладата й от този момент. Тайбър я бе виждал гола неведнъж и очевидно гледката му харесваше.
Той облиза устните си с едно бавно и гладно движение, когато тя изви ръка зад гърба си, разкопча дантеления плат и го отстрани от заоблените си гърди.
Зърната й бяха щръкнали и твърди, умоляващи за докосването му. Вместо него, го направи Рони. Като го гледаше, тя ги улови между палеца и показалеца си, подръпваше ги, масажираше ги, докато погледът му потъмня още повече, а изражението му стана по-грубо от силата на възбудата му.
— Аз мога да го направя — преглътна мъчително.
— Знам, че можеш — съгласи се тя, дъхът й секна, когато една светкавица от усещане се изстреля от зърната към влагалището й. — Свали си дънките, Тайбър. Нека да видя дали те възбуждам — той започна да се надига. — Не. Не се изправяй. Свали ги, докато ме гледаш.
Мъжът се поколеба, очевидно борещ се за въздух, за контрол. Рони отмести ръце от зърната си и плъзна длани надолу към корема си, докато стигна до разтворената предна част на панталоните си.
Тайбър бързо разхлаби своите. Рони му се усмихна в отговор. Обичаше играта, която играеха и се питаше кой пръв ще изгуби контрол. Тя избута плата и го остави да се плъзне бавно по бедрата, след това надолу по краката й и го изрита. Устата й пресъхна, докато наблюдаваше как Тайбър прави същото.
Беше направила грешка в преценката си. Нито веднъж досега, не бе имала време да разгледа истински изумителния орган, който я докарваше до такива върхове на удоволствие. Но сега го направи.
Той се надигаше до пъпа му, дебел почти колкото китката й, бронзов като останалата част на тялото му и пулсиращ със свой собствен живот. Главичката във формата на гъба, заострена за максимално проникване, се надигаше над по-широка основа и тежък, жилест ствол. Нищо чудно, че я докарваше до лудост с остротата на болката, последвана от възхитително удоволствие. Пенисът му, също както и тялото, беше създаден за издръжливост и точно сега Рони не искаше нищо друго, освен да го почувства вътре в горещата си сърцевина.