Но щеше да почака. Тайбър се взря в нея с предизвикателен блясък в очите, а пръстите му се обвиха около изправения стълб. Рони облиза устните си, когато започна да се масажира сам, пръстите му се плъзгаха от тежкия връх до основата на пениса.
— Ела тук — прошепна той, гласът му беше мрачен и изпълнен със сексуална настойчивост.
— Не — провлече тя меко и застана на колене пред него. — Казах ти, Тайбър, искам да те галя.
— По дяволите — мъжът трепна, когато Рони се наведе напред и езикът й облиза горещата главичка на ерекцията му.
Бедрата му се извиха, докарвайки пениса до устните й. От гърдите му се откъсна приглушен стон.
— Рони! Господи, бейби — гърдите му се повдигаха и спускаха бурно от ускореното му дишане. По силните му мускули проблесна пот, правеща кожата му да изглежда гладка, топла и жива.
Рони отново близна главичката, бавно и спокойно, гледайки го в очите. Изражението му беше гримаса на нарастваща нужда. Острите кучешки зъби от двете страни на устата му проблясваха зловещо, придавайки му един определено чувствен и опасен вид.
— Рони, няма да го правя — задъха се Тайбър, гласът му бе обтегнат, разкаян, измъчен. — На път съм да изгубя контрол, бейби. Не мога да го понеса.
— Не можеш ли? — тя отмести пръстите му от пътя си и собствената й ръка обхвана набъбналата плът. — Бедното момче. Тогава как ще понесеш това? — устата й покри дебелата главичка, разтвори се над нея и го засмука във вътрешността, а езикът й започна да потрива, гали и дразни изключително чувствителната, твърда пулсираща плът точно под покрития връх.
Гърленото, животинско ръмжене, откъснало се от него, накара утробата й да се стегне, а влагалището й подгизна от влага и топлина. Човекът под повърхността винаги бе стоял контролиран, винаги бе поддържал деликатен баланс в сексуалните им срещи. Рони знаеше, че подмамва животното да се освободи. И не можеше да дочака да му покаже, че в нейно лице е срещнало равностоен противник.
Глава деветнадесета
Рони беше красива. Нямаше други думи да се опише мекото сияние на страстта в сините й очи, руменината на желанието по бузите й, червените устни, разтварящи се над ерекцията му. Извънредно красива. Прекалено дяволски невинна и разгорещена за това, което изкушаваше. Но нямаше начин да я отблъсне от себе си.
Тайбър стискаше ръцете си върху възглавниците на дивана, клепачите му се притвориха, докато тя го гледаше с очите на съблазнителка, а тялото му се измъчваше, понеже езикът й продължаваше да примамва първичния шип, скрит точно под кожата, да се разкрие. Можеше да усети присъствието на неестествения израстък. Той туптеше, пулсираше, бореше се да се освободи, макар че Тайбър се опитваше да го задържи. Господи, искаше това да трае вечно. От съблазнителните, бавни ласки на устата й, с които тя се справяше изключително добре, много скоро шипът щеше да се появи. Нямаше неистово смукане, нямаше признаци, че Рони не се наслаждава от докосването, както Тайбър бе докосвал нея.
— О, да — простена мъжът, когато езикът й се плъзна под пламтящата главичка, галещ и проучващ, изучаващ всяка извивка и възвишение по напрегнатата плът. — Господи, бейби, толкова е хубаво.
Бедрата му се извиха, тласвайки плътта му по-навътре в устата й. Стонът й извибрира около него, пръстите й се стегнаха, когато езикът й се изви и погали, колкото се можеше повече от набъбналия пенис.
Топлината го обгърна, влажна и хлъзгава. Езикът й бе като кадифен демон, извиваше се бясно, а устните й бяха стегнато, силно удоволствие. Рай, защото никога не бе усещал нещо толкова невероятно. Ад, защото борбата да сдържи експлозията, надигаща се в скротума му, беше почти повече, отколкото би могъл да понесе.
— По дяволите, Рони — Тайбър усети как потта избива по кожата му, когато пълзящите пипала на удоволствието се обвиха около члена му и стегнаха торбичката под него. Тръпките на усещането пробягаха по гръбнака му и обгърнаха скалпа му със статична чувствителност.