— Знам, че не ти отговорих — каза най-накрая Тайбър тихо, извивайки ръка под тялото й така, че пръстите му да могат да си играят разсеяно с дългите вълни на копринената златиста коса.
Обичаше косата й. Беше гъста и мека, къдреше се нежно около раменете й и очертаваше съблазнително сърцевидното й лице. С леко учудване забеляза, че е доста успокояващо да я потрива между пръстите си, да усеща леката й приятна тежест.
— Ще го направиш ли? — той я погледна, когато тя седна на леглото, издърпа косата си от пръстите му и уви чаршафа около себе си, за да покрие закръглените си голи гърди.
Устните на Тайбър потрепнаха от скромността й. Познаваше всеки сантиметър от тялото й, а тя още пламваше в прелестно розово, ако я видеше гола, без да са заети със страстна игра. Настойчивото й търсене на отговори му тежеше, обаче. Отговори, които той нямаше намерение да й дава все още.
— Остави това — мъжът въздъхна дълбоко и се раздвижи, за да се изправи от леглото. По дяволите, не му се спеше. Заблуждаваше се като смяташе, че би могъл да си почине точно сега. — Трябва да проверя охраната отвън…
— Избягваш въпроса ми, Тайбър — отсече Рони, а очите й блестяха със син огън, когато той погледна назад към нея.
Рони седна на краката си, наблюдавайки го как се премества в долната част на леглото. Той беше напълно наясно с това, че отказът му да отговори, вместо да се преструва, че е в неведение, бе опасна задача. Можеше да избягва това, но проклет да бъде, ако я излъжеше. Нямаше какво да й даде, освен честност и то по отношение на въпросите, на които изобщо можеше да отговори.
— Предполагам, че си права — Тайбър сви рамене, в опит да изглежда равнодушен, за да скрие болезнената самота, която се надигна от дъното на душата му.
Тя имаше пълното право да узнае отговора и все пак, той не можеше да се насили да й каже думите, да й обясни за животното, което намираше такова удовлетворение в стегнатите дълбини на пулсиращата й сърцевина.
— И смяташ просто да се измъкнеш от тук без обяснение? — попита го Рони, гласът й се повиши от гняв и изостри от болка.
Тайбър се обърна назад към нея, стягайки се срещу болката й. Тя се нуждаеше от много повече от това, което й казваше той, и Тайбър го осъзнаваше много добре. Всичко в живота й бе отнето с един удар. Домът й, работата й, възможността да бъде свободна и в безопасност, а той дори не можеше да й даде отговорите, които търсеше. Нямаше никаква справедливост в това и все пак Тайбър не можеше да се насили да го поправи.
— Остави го — той тръгна към вратата на банята, възнамерявайки да си извади чисти дрехи от дрешника в другата стая.
Когато стигна до вратата, без никакво предупреждение, шумът от разбиването на кристалната купа от нощното шкафче го накара да спре невярващо. Слабата светлина в помещението проблесна леко върху парчетата и сякаш му се подиграваше, задето си бе мислел, че Рони би му позволила да се измъкне толкова лесно. Ако не друго, младата жена можеше да бъде бурна малка избухливка. Ако беше Порода, тя щеше да направи перфектна комбинация с дива котка.
— Излез от тази стая и ще ти отнеса главата със следващата — изръмжа Рони.
Пенисът му се събуди за живот. Тайбър погледна надолу към тежката си ерекция с чувство на примирено веселие. Това говореше много за човек, който се възбужда от подобна случка. А за самия него, показваше колко е лесен, че дори и гнева на неговата жена можеше да го развълнува.
Проклятие! Тайбър не искаше нищо друго, освен да се обърне, да се върне в леглото и да я чука до полуда. Кожата го сърбеше от желание. С всяка секунда, клетките на тялото му започваха да крещят за твърд, енергичен секс.
Той се обърна към младата жена и я погледна замислено, като кръстоса ръце на гърдите си. Погледът й проблесна към ерекцията му и, по дяволите, ако тя не се изчерви отново. Руменината й само го направи по-твърд.
Рони се надигна от леглото. С едната си ръка притискаше чаршафа към гърдите си, а в другата държеше подобна на първата купа, взета от нощното му шкафче. Очевидно възбудата му не оказа влияние върху решителността й да получи отговори. Това го доказваше.
— Знаеш ли, тези вървят с къщата — Тайбър въздъхна, кимвайки към малките декоративни кристални купи. — Предполагам, че струват доста.