Останалите също застанаха в защитни позиции при движението му, очите им се присвиха към Реджиналд и ръцете им стиснаха оръжията в готовност.
— Защо си тук, Реджи? — Тайбър не искаше да се занимава с формалности. Рони беше притеснена, собствените му инстинкти протестираха силно, и проклет да бъде, ако позволеше това да продължи.
— Ами, тя е моя дъщеря — гласът на Реджиналд се смекчи, но не можа да скрие вонята на собствените си лъжи. Той не беше тук, за да се увери в безопасността на Рони, което го правеше непосредствена заплаха за нея.
— Прекрасен момент да се сетиш за това — изръмжа Тайбър, за да покаже кучешките зъби, които знаеше, че ще проблеснат заплашително от двете страни на устата му. Беше доволен да види как леката руменина по лицето на другия мъж изсветлява, когато пребледня при гледката. — Не си спомням това да те е притеснявало особено преди.
— Мога да се справя с него, Тайбър — Рони избута тежкото му тяло, в опит да го накара да се отмести. Нямаше начин да мине покрай него, тъй като другите Породи се бяха строили така, че да я държат извън обсега на баща й.
— Тайбър, трябва поне да ми позволиш да видя малкото си момиченце — гласът на Реджиналд бе прекалено мек, прекалено внимателен, за да не наруши спокойствието на Тайбър.
— Тайбър, по дяволите, мога да се справя с това — Рони го ритна по пищяла. Със сигурност не беше любовна милувка. Проклетата жена имаше опасен ритник.
Той се обърна да я погледне предупредително.
— Не ме гледай така — отсече тя и се намръщи решително. — Махни се от пътя ми, за да мога да се погрижа за това, после можеш да го изхвърлиш опакован.
Рони щеше да го ритне отново и той го знаеше, можеше да го види в очите й. По дяволите, обичаше, когато Рони прибягва до физическа разправа, особено с него. Усмихна й се, бавно оголвайки зъбите си със сексуален намек за отмъщение. Зарадва се да види лекото разширяване на очите й, трепетния отклик, който бе едва доловим, уханието на сладката, чиста възбуда, внезапно разцъфнала в тялото й. Тайбър отстъпи бавно назад, ръката му се спусна зад нея и стисна хълбока й, за да бъде сигурен, че тя стои близо до него и достатъчно далеч от обсега на заплахата, която усещаше.
— Хммм, виждам, че се разбирате добре — Реджиналд не успя да скрие лекия издайнически намек на отмъстително недоволство в гласа си. Обидата накара мускулите на Тайбър да се стегнат в намерение да разкъса копелето парче по парче.
— Разорен ли си вече? — попита Рони меко. Гласът й бе спокоен и подигравателен, но Тайбър усети гнева, който се надигаше в нея.
Реджиналд изсумтя.
— Те изгориха къщата. Снимките на майка ти, юрганите, всичко изчезна.
Рони трепна забележимо. Тайбър прониза мъжа с поглед, който обещаваше възмездие, от гърдите му прозвуча тътнещо предупредително ръмжене. Нарочно я нараняваше, подбирайки думите си внимателно, удряйки я там, където бе най-чувствителна. Реджиналд го погледна предпазливо.
— Трябва да бъдеш по-мил, Тайбър — въздъхна възрастния мъж, сякаш посрещането, което бе получил, го е разочаровало.
— А ти по-умен, Реджи — отвърна тихо Тайбър, едва сдържайки яростта си. Само ако можеше да разбере защо другият мъж кара инстинктите му да се задействат, тогава щеше да се почувства по-спокоен.
— Видя я вече. Тя е добре. Можеш да си тръгваш.
— Рони, нима ще ги оставиш да ме изхвърлят? — Реджиналд се обърна към дъщеря си, хленченето в гласа му подразни ушите на Тайбър. — Нещата са наистина трудни в момента. С вашите снимки, появяващи се по всички телевизионни екрани, и връзката ти с този… — мъжът направи пауза обидно — … човек се излъчва по целия свят. Не мога да получа прилична работа вече дори от старите си източници.
„Старите източници“ без съмнение бяха незаконни.
— Трябваше да харчиш последното си възнаграждение по-умно, Реджиналд — Рони опита да звучи безсърдечно и хладно под напрежението, но Тайбър можеше да чуе болката в гласа й. — Това не е моят дом. Моят изгоря до основи. Помниш ли? Нямам право да определям кой остава и кой си тръгва.
Реджиналд хвърли на Калън хитър поглед.
— Ще изхвърлиш татенцето й на улицата? Знаеш ли колко неприятности ще ми причини това, Калън? — Калън погледна Рони внимателно, като Тайбър.
— Имаш семейство — напомни Рони на баща си почти отчаяно. — Ще ти дам пари, Реджиналд… — тя спря. Тайбър можеше да чуе как дишането й се учести. — Нямам в чантата си, но ще се обадя в банката. Ще получиш парите…