Глава двадесет и втора
— Най-добрият начин да разберем какво иска, е да го държим далеч от Рони възможно най-дълго — каза Тайбър на хората, които се бяха събрали в големия офис на партера рано на следващата сутрин.
Калън, Танер, Мерк, Кейн и няколко от братята му, го наблюдаваха мълчаливо.
— Ти го познаваш по-добре от нас — Калън сви рамене. — На какво смяташ, че е способен?
Тайбър изсумтя.
— Реджиналд е един долен мръсник. Няма умствените способности да организира нещо повече от едно добро напиване или дребни кражби, така че ще допусна, че е едно от тези две неща. Иска да измъкне пари от нас или някой друг му дърпа конците. Той не се справя зле, когато има инструкции, но хич не го бива в импровизациите. — Тайбър се намръщи, когато се замисли за неприятностите, в които знаеше, че се бе забърквал Реджиналд през последното десетилетие. Ставаше най-лукав и най-опасен, когато работеше за някой друг.
— Такова е и моето предположение, че е марионетка — заговори Кейн. — Разгледах досието му миналата вечер, след като Мерк го заведе в казармата. След това поисках няколко услуги и получих малко допълнителна информация от моите източници. В миналото господин Андрюс е работил с доста големи играчи. Хора, на които изобщо не им пука да го използват, за да стигнат до дъщеря му. Ако се докопат до нея, ще стане лошо.
Всички бяха наясно с факта, че Съветът отчаяно искаше да научи значението на белега, който Меринъс носеше на рамото си, и това на тестовете, до които успяха да се доберат от учените, които бяха изследвали Породите след неочакваното им разкриване пред света, преди три месеца. Хормоналните промени, които кръвната картина и другите тестове показаха, накараха учените да се разтревожат. Откритието, че тя може да зачене, въпреки малкото количество човешка сперма, която тялото на Калън обикновено произвеждаше, ги беше шокирало допълнително.
Истината, която собствените им доктори бяха открили, щеше да ги изуми още повече. Не спермата, съдържаща се в пениса му при еякулация, бе толкова ефикасна. Беше тази, съдържащата се в малкия шип, подобен на палец, който се изпълваше само по време на секс с Меринъс, и позволяваше зачеване.
— По някаква причина, той сигурно мисли, че може да спечели съдействието на Рони — Мерк седеше сковано в стола си и Тайбър можеше да усети нетърпението и неудобството му. Мерк бе обучаван при почти пълна изолация. Без Прайд, който да го подкрепя и без приятели или близки в лабораторията, в която бе открит. Никак не му бе лесно да стои затворен в кабинета с други хора.
— Какво те наведе на тази мисъл? — предпазливо го попита Тайбър. Точно това бе усетил миналата вечер.
— Доста е нетърпелив да стигне до нея. Продължава да настоява да види малкото си момиченце — Породата изрече саркастично последните две думи. — Той не й е баща, между другото.
Тайбър го погледна удивено.
— Той ли ти го каза?
— Не е нужно да ми го казва — изсумтя Мерк. — Можеш да го подушиш, ако отделиш време да го направиш. Нямат никаква връзка. Миризмата му е напълно несъвместима с нейната.
Тайбър погледна към Калън. Водачът им не бе споменал, че най-новият член на Прайда им притежава тази способност. Калън само сви рамене в отговор и поклати глава. Очевидно, той също не бе запознат с нея.
— Как така са несъвместими? — попита Тайбър внимателно.
Другият мъж се наведе напред в стола си, по лъвското му лице премина гримаса.
— Всички, родени с една и съща кръв, споделят уникална ароматна връзка със своите най-близки роднини. Само трябва да имаш способността да доловиш и различиш отделните миризми, за да го разбереш. Реджиналд Андрюс не споделя това с жената, която твърди, че е негова дъщеря. Той няма кръвна връзка с нея.
Това имаше смисъл. Изведнъж голям брой от парчетата от живота на Рони започнаха да се свързват.
— Значи те нямат роднинска връзка, което означава и че няма да има никакви скрупули да й навреди — отбеляза Кейн.
Тайбър изсумтя.
— Никога не е имало. Реджиналд ще продаде и собствената си майка на търговци на роби, ако това ще му донесе достатъчно пари. Единствената връзка, която има, е с портфейла и с дъното на бутилката с алкохол.