Тайбър я издърпа в спалнята и затръшна вратата зад тях, преди да се обърне към нея. Рони нямаше време да си поеме дъх, преди той да разкъса ризата й, оставяйки гърдите й голи. Зърната й бяха твърди. Ръцете му се насочиха към закопчалката на дънките му.
— Тайбър… — тя не знаеше какво да каже, какво да направи.
— Моя — той оголи зъби, докато избутваше дънките по бедрата си, освобождавайки мощната си и нетърпелива ерекция, която се намираше в тях.
Рони изскимтя, когато той се протегна за нея. Тайбър разпори крачолите на дънките й и я освободи бързо от тях. Подпря я на облегалката на канапето, вдигна крака й и се тласна рязко и силно в чувствителните дълбини на влагалището й.
Тя се изви в ръцете му, приглушен вик се откъсна от гърлото й, когато удоволствието изгори тялото й, въпреки болката, раздираща сърцето й. Погледът й бе впит в неговия и тя видя горчива ярост и мъка, каквато никой човек не трябваше да изпитва. Кръв оцветяваше лицето и шията му. Очите му блестяха от разкаяние и глад.
— Рони… — гласът му беше приглушен, когато спря, заровен дълбоко в нея, и някаква частичка от здрав разум замени мрачния ужас в очите му. — Рони…
Тя покри устните му с треперещите си пръсти.
— Почувствай колко съм влажна за теб — прошепна с тъжна усмивка. — Колко обичам да си вътре в мен, каквато и да е нуждата ти от мен, когато и да имаш нужда от мен.
Очите й се изпълниха със сълзи, когато той примигна към нея. Част от дивото напрежение бе отшумяло, заменено от непреодолима тъга.
— Той щеше да ме убие, вероятно и Меринъс също — прошепна Рони, миг преди Тайбър да се раздвижи, бедрата му потрепваха конвулсивно, а пенисът му погали нежните дълбини на влагалището й с мъчителна настойчивост. — Обичам те, Тайбър. Всичко от теб… Целият… — след това извика. — Обичам те…
Тайбър простена. Един нисък, тъжен звук, изпълнен с разкаяние и благодарност. Придърпа я към себе си, притисна главата й към чистото си рамо, ръцете му уловиха задните й части и пенисът му започна да се движи вътре в нея.
Дългите бавни тласъци галеха вагината й, докато той целуваше гърлото й, шията й. Бедрата му бяха стегнати, гърбът напрегнат, но отмерените внимателни движения не.
— Моя — прошепна отново. — Моята жена. Моята любов.
Тогава тласъците му се увеличиха, дишането му стана задъхано и тежко, бедрата му движеха горещата ерекция толкова дълбоко и твърдо, колкото можеше, докато Рони стискаше раменете му, а краката й обвиха ханша му отчаяно, щом почувства, че кулминацията й наближава.
Секунди по-късно, тя го усети как се заключва вътре в нея, чу стона му, гладното тихо ръмжене, след това силната гореща струя на спермата му се изля в тесните дълбини на влагалището й.
— Съжалявам — прошепна Тайбър в шията й, лицето му беше влажно — дали от сълзи или от собствената му пот, тя не беше сигурна. — Съжалявам, че трябваше да видиш това, което съм.
— Не, Тайбър — ръцете й погалиха косата му, раменете му. — Никога не съжалявай. Обичам всичко, което си. Всичко от теб.
Такова приемане не би трябвало да е възможно. Тайбър стоеше под горещата струя, очите му бяха затворени, съзнанието му бавно се проясняваше от кървавата ярост, която бе почувствал при вида на онова копеле, готвещо се да стреля с автомата по посока на жените. Рони му помагаше да я отмие от себе си, ръцете й бяха нежни, докато го почистваше старателно. Беше отмила кръвта от косата и от лицето му, след това пристъпи към почистването на всеки сантиметър от тялото му със сапун и кърпа.
Горещата пара и ароматът на сапуна изпълниха голямата душ-кабина. Звуците на водата, падаща върху него и Рони меко шепнеше в съзнанието му. С всяко изплакване и внимателно насапунисване на тялото му, Тайбър чувстваше как все повече от яростта му се отмива, както от тялото, така и от душата му. След това изпита невероятна умора. Не искаше нищо повече, освен да се сгуши в Рони и да заспи. Но имаше още толкова много неща за вършене.
— Всичко е готово — прошепна нежно младата жена, като целуна рамото му, а ръцете й поглаждаха влажната плът. Тя го гали, докато изтръгна от гърдите му неволно мъркане.
Тайбър трепна при звука.
— Шшш — Рони се сгуши в гърдите му и ги целуна, леките й близвания бяха невероятно нежни. — Знаеш ли колко обичам този звук? Колко се радвам да знам, че ти доставям удоволствие? Че те успокоявам?
Очите му се затвориха пред разтапящата наслада, която се просмука в него. Никога никой не се бе грижил за него. Никога. И ето, че тя беше тук, толкова малка и нежна, гласът й му шепнеше, ръцете й го милваха. Бе отнела почти три десетилетия страдание, когато сподели любовта си към него.