— Не могат да те вземат — Тайбър внезапно простена, когато емоцията се откъсна от него, ръцете му се сключиха около нея, задържайки я близо до гърдите си. — Не мога да живея без докосването ти, без твоята топлина и страст, Рони — усещаше гърлото си стегнато от чувствата, бушуващи в него. — Бих предпочел да умра, отколкото да се изправя пред такава съдба.
— Няма да им позволим да ме вземат, Тайбър. Ще се справим заедно — Рони отмести косата от лицето му, когато той отвори очи и се взря в нея, наранен от красотата, която видя в нея.
— Няма да им позволя — той поклати глава. — Ще трябва да убия отново…
— А аз ще бъда точно до теб, докато го правиш — тя постави пръсти върху устните му. — Винаги ще бъда тук, Тайбър. И ще се изправим пред последиците заедно. Точно както сега.
Заслужаваше ли я той? По дяволите, не, знаеше, че не, но също така знаеше, че няма начин да й позволи да си тръгне от него.
Тайбър прочисти гърлото си и се отдръпна назад, като простена по посока на ерекцията си, която внезапно нарасна между тях.
— Трябва да поговоря с Калън — въздъхна мъжът. — След това ще се погрижим за другите неща.
Погледна още веднъж надолу към упорития си член.
Рони се премести, за да спре душа, след това взе големите кърпи, които бе оставила отвън, преди да отведе Тайбър под водната струя. Той я гледаше замаяно, докато тя го подсушава като бебе.
— Ще бъдеш чудесна майка — прошепна мъжът, представяйки си я как къпе тяхното дете, как се грижи за него толкова нежно, колкото се грижеше за самия Тайбър, или дори още повече.
Лека червенина оцвети страните й.
— Обичам децата — Рони се придвижи зад него, потривайки кърпата по плътта му, докато попи и последните капки вода.
— Ще се разстроиш ли, когато забременееш? — попита най-сетне Тайбър, като прочисти гърлото си неспокойно. — Трябваше да помисля, преди да те насиля с целувката си. Преди да те обвържа така силно. Трябваше да ти обясня…
— Нямаше да промени нищо — тя се завъртя, взе друга кърпа и започна да подсушава себе си. — Щях да те пожелая така или иначе.
Тайбър притихна почти неразбиращо.
— Сигурна ли си, Рони?
Тя замълча, след това въздъхна дълбоко, а по лицето й премина иронична усмивка.
— Тайбър, хубавият ти голям пенис не е единственото нещо, което имах в главата си, когато те видех, да знаеш. Ти беше този, който ми липсваше през всичките месеци. За теб мечтаех, преди дори да си ме докоснал сексуално. Винаги съм искала да родя твоите бебета. Иначе коляното ми щеше да прати топките ти в гърлото, когато ме целуна. Сега доволен ли си?
Тайбър трепна. Тя не говореше празни приказки. Беше правила нещо такова и преди.
— Разбрах — кимна бързо.
— Добре. Сега знам, че Калън те чака на долния етаж. Ще се сгуша на дивана, докато се върнеш. Кейн и няколко от останалите поправиха стъклените врати по-рано, така че може би все пак ще успея да поспя няколко часа, преди това място отново да се превърне в лудница.
Рони изглеждаше изтощена. Постоянната тревога, сексуалните потребности и физическата опасност й се отразяваха.
— Спи в леглото…
Тя поклати глава.
— Не мога да спя там без теб. Така че побързай. Дяволски съм изморена.
Тайбър облече чисти дрехи, докато Рони навличаше една от неговите огромни тениски, чиито подгъв стигаше почти до коленете й, след това взе резервната завивка от раклата в спалнята и се запъти към дивана.
— Ще се върна скоро — той се наведе и целуна меките й устни, докато тя го гледаше сънливо.
— Побързай и се върни. Скоро ще имам нужда от теб.
Тайбър можеше да подуши желанието, надигащо се в нея. Кимна отсечено, обърна се и напусна стаята. Тя не би могла да живее много дълго по този начин, помисли си той. Изтощаваше се, повяхваше. Ако не заченеше скоро, той се притесняваше, че здравето й ще пострада. Но какво, запита се, щеше да стане, когато забременееше?
Глава двадесет и осма
На следващата сутрин Рони умираше от глад. Събуди се късно, взе душ, облече се и веднага пое към кухнята, следвайки уханието на бекон, яйца и бисквити.