— Рони, Калън и Тайбър ще се погрижат за това — каза Меринъс спокойно. — Остави ги да направят това, което трябва.
Рони я прониза с твърд, отмъстителен поглед.
— Аз не мисля така, Меринъс. Не и този път. Не отново.
Глава двадесет и девета
Рони не беше никак доволна от Тайбър. Отказът му през целия ден да се отърве от Реджиналд или да й даде възможност да разбере какво, по дяволите, иска, само увеличиха страха й. Той беше опасен — за нея и за Тайбър. Вече го беше доказал. Битката, която бе водила с Тайбър по-рано, само потвърди факта, че Реджиналд е станал по-хитър и по-зъл, отколкото преди. Те не можеха да докажат, че той е предал съобщението. Само го подозираха. Трябваше да бъдат напълно сигурни, преди да сложат ефективно край на заплахата, която представляваше. Освен това, трябваше да разберат със сигурност за кого работеше.
Хората, които ги бяха нападнали миналата нощ не бяха нищо повече от наемни убийци. Понякога работеха за Съвета, понякога — за други организации. Имаше повече от една организация по света, която бе решила, че Породите не заслужават да живеят. Реджиналд, ако беше замесен, беше само един от многото.
Той беше неин баща. Човекът, когото майка й бе обичала. Нейната мила и нежна майка. Рони облегна глава на студеното стъкло на вратите на балкона, опитвайки да се пребори с болката, разкъсваща гърдите й.
Марджи Андрюс беше един от най-сърдечните и нежни хора, които познаваше. Рони едва си я спомняше, но помнеше как звучи гласа й, тихите приспивни песни, които й беше пяла, прошепнатите обещания за по-добър живот. И помнеше как майка й плаче.
Този беше един от най-ярките спомени от детството й. Риданията на майка й, потиснати, умоляващи, докато просеше милост от Реджиналд. Моля те, Реджи. Моля те, не ме наранявай.
Рони трепна, когато думите отекнаха в съзнанието й. Това беше последният й спомен за майка й. Последните думи, които бе чула да изговаря. На следващата сутрин Марджи замина на работа и един час по-късно беше мъртва.
— Слабохарактерна кучка — беше промърморил Реджиналд на погребението. — Не се бори достатъчно.
Рони никога не разбра какво бе имал предвид с тези думи, но докато растеше, не успя да ги забрави. Той ли стоеше зад злополуката с майка й? Или това беше едно от несвързаните му мърморения във връзка с крехкото здраве на съпругата му? Тогава беше самотна, чувстваше се самотна и сега. Рони се взираше в мрака, борейки се със старите страхове, със старите рани. Усещаше, че стои на ръба на пропаст и това я ужасяваше. Осъзнаването се надигна бавно, някъде вътре в нея.
Майка й бе обичала Реджиналд с нежно, обсебващо чувство, което бе ужасявало малката Рони. Тя не виждаше смисъл в сляпото й подчинение. Беше оставила настрани своите собствени желания и нужди от уважение към него. Дори нещо повече, беше отблъснала и дъщеря си. Колко вечери се бяха хранили с царевичен хляб и оскъдно количество картофи, които майка й отглеждаше в задния двор, защото Реджи бе прибрал всичките пари за себе си? Колко пъти го беше виждала как я удря, как й крещи, защото са изяли и последната храна, оставяйки го да се оправя сам?
Юмруците й се свиха. Рони се бе заклела никога да не желае толкова отчаяно един мъж. Беше се заклела никога да не позволява да бъде използвана, да бъде потискана, само защото обича. И ето, че сега беше тук, неспособна да се откъсне от човека, който имаше такава власт.
Нямаше значение, че Тайбър винаги се държеше нежно с нея и винаги й бе давал топлина и сигурност, а не юмруци. Страховете бушуваха вътре в нея така яростно и мрачно, както възбудата, пулсираща във вагината й.
По някаква причина, природата им бе отнела възможността за избор. Той беше мъж, напълно зрял, който се бе сблъсквал с неописуеми ужаси и до него тя се чувстваше като дете, каквото се опасяваше, че бе. Изплашено. Объркано.
Рони изпъна рамене и въздъхна тежко. Добре, знаеше какъв й е проблемът. И това беше първата стъпка към решаването му. Емоциите я бяха ужасявали месеци наред, след като осъзна колко дълбоко може да я нарани Тайбър. След онова писмо, което мислеше, че й е изпратил, нещо в нея умря. Желанието й да се бори, беше сломено, но сега, когато отново бяха заедно, то сигурно щеше да се върне.
Когато сърцето ти обича, Рони, няма начин да се бориш. Тя си спомни тъжните думи на майка си, прошепнати една нощ след поредната криза на Реджиналд. Понякога, да защитим тези, които обичаме, без значение какво ни струва, е по-важно от чувствата на собственото ти сърце.