И сега Рони разбираше, че трябва да намери начин да защити Тайбър. Той не знаеше колко зъл и жесток може да бъде Реджиналд. Ако знаеше, никога не би му позволил да остане. Тайбър познаваше лоялността и нуждата от свобода. Той никога не би повярвал, че баща й би направил всичко, за да постигне собствените си цели, дори и да унищожи дъщеря си. А Рони бе убедена, че това щеше да му донесе задоволително богатство. Най-накрая. Той имаше оръжие срещу нея и скоро щеше да го използва, знаеше го.
— Рони — гласът на Тайбър, тъмен като нощ, се обви около сетивата й, когато той влезе в стаята.
Пулсиращата възбуда, която заливаше тялото й, веднага се засили. Рони се извърна от прозореца, издърпа пистолета от колана си и го остави на близката маса, а после се приближи до него. Улови подгъва на тениската си и бързо я измъкна през главата си.
Той беше неин. Проклет да е. Проклет да е Реджиналд и страховете й. Тя хвърли тениската на пода и изрита маратонките си.
— По дяволите — ръцете на Тайбър се насочиха към дънките му.
— Вземи ме — предизвика го тя, докато изхлузваше собствените си дънки надолу по краката и бързо се измъкна от тях. — Предизвиквам те.
Треската се надигаше в тялото й. Рони не искаше леглото. Не искаше нежност. Не искаше безразсъден секс. Искаше да успокои ослепителните искри от възбуда, горящи вътре в нея, докато разкъсва самоконтрола му. Искаше да го облекчи, да го вбеси, да го гали и удря.
Очите му се присвиха срещу нея. Рони обичаше, когато прави така. Нефритенозелените очи блестяха заплашително, придавайки му примитивен, хищнически вид. Тайбър изръмжа с един котешки предупредителен звук, когато тя му се усмихна с чувствено предизвикателство.
— Бих могъл — каза той тихо, наблюдавайки как тя се движи около него, без да я изпуска от поглед през цялото време. — Бих могъл да те поваля и да те възседна на секундата, Рони.
Тя потръпна при мрачното предупреждение. Женствеността й изля още от хлъзгавите си сокове върху подутите устни, а утробата й се свиваше в очакване.
— Знаеш ли какво изкушаваш, Рони? — попита мъжът, гласът му бе копринен, когато тя се придвижи зад него, пристъпи по-близо, след това плъзна ръце надолу по изпъкналите очертания на гърба му.
Като сурова коприна. Меките косъмчета, които покриваха тялото му, гъделичкаха дланите й, докато го галеше. Тайбър потръпна под ласките й.
— Мислех, че котките обичат да бъдат галени — тя се наведе напред и спря да диша, когато твърдите връхчета на зърната й се потриха в гърба му.
Тътнещото ръмжене, което вибрираше в гърдите му, я накара да потръпне от наслада. Погали еротично сетивата й, възбудата й. Ръцете й се придвижиха към кръста му и се плъзнаха по стегнатите мускули на корема му.
— Свикнах да мечтая да те докосвам — прошепна тя, устните й потъркаха поразителната татуировка на лявото му рамо — ръмжаща пантера, с яростно присвити очи и изтеглени предупредително назад уши. — Мечтаех да те накарам да стенеш, да чувам как шепнеш колко отчаяно ме желаеш.
— Искам те толкова, че се чувствам разкъсан отвътре от желание, Рони — той стоеше неподвижен, напрегнат, докато ръцете й се движеха по него.
— Бих ли могла да те излекувам? — тя опря бузата си на рамото му, долавяйки самотата в гласа му. Същата мрачна самота, която изпитваше тя от толкова много време. Тайбър потрепери под ръцете й, когато те погалиха напрегнатите му зърна.
— Лекуваш ме с всяко докосване — ръцете му бяха стегнати, я тялото му вибрираше от стегнатата каишка, с която бе завързал страстта си.
Рони се усмихна леко. Дали можеше да разбие самоконтрола му? Дали можеше да накара отново и двамата да пламнат, че чак да избухнат от това? Ако оцелееха.
Ръцете й се придвижиха по-ниско, погъделичкаха стегнатия корем и се насочиха безпогрешно към твърдия ствол на пениса, издигащ се от долната част на тялото му.
— Рони — думата съдържаше неизмеримо предупреждение.
— Да, Тайбър? — тя преглътна мъчително, когато ръцете й погалиха свивката на бедрата му.
Той беше близо. Толкова близо до върха. Рони усети как Тайбър се подготвя да се раздвижи и отскочи назад. Разсмя се ниско и дълбоко на примитивното ръмжене, излязло от гърлото му, когато посегна към нея и не успя да я улови. Тя имаше чувството, че умишлено я бе оставил да му се изплъзне, защото когато се обърна назад видя, че бавно я дебне.