Рони неволно се изви под милувката, дъхът й секна в една въздишка от копнеж. Сенчестата, подобна на пещерна атмосфера внезапно стана гореща, прекалено влажна, и я направи свръхчувствителна, всмука я в земната страст, която винаги я разтърсваше само като погледнеше към Тайбър.
Той се засмя. Звукът беше нисък, горещ. Повдигна я към себе си и я завъртя, докато тя седна в скута му с лице към него.
— Позволи ми да стана — тя се бореше с него, но в сърцето си знаеше, че не иска да бъде освободена.
Ръцете му я задържаха лесно, докато се взираше в нея, очите му се присвиха и станаха по-тъмни и напрегнати. Рони потръпна под погледа му.
— Още искам да те чукам лудо. Точно тук, Рони — прошепна той порочно, ръката му се плъзна нагоре по бедрото й, под меката памучна риза, след това се изви около заоблеността на гърдите й.
Рони усети как връхчетата на зърната й пулсират в очакване. Те болезнено туптяха за неговото докосване, за устата му, предвиждаха усещането на езика му, драскащ по тях еротично. Утробата й се стегна от желание, женствеността й се овлажняваше, подготвяйки се за нахлуването, за което крещеше всяка клетка на тялото й.
— Някой ще ни види — Рони се опитваше да не диша тежко. — Освен това спорехме…
— Ти спореше, аз не бях съгласен — отбеляза Тайбър, гласът му беше по-малко търпелив, когато избута ризата й над закръглените хълмчета на гърдите й. — И приключих с несъгласията. Сега ще започна да пирувам.
Вагината й запулсира при звука на гласа му, зърната започнаха да я болят, когато главата му се сведе. Рони видя внезапната чувствена пълнота на устните му, когато се разтвориха, и езика му, който се изви върху заострената пъпка, изгаряйки я с пронизващо удоволствие.
— О, Боже, Тайбър — Рони не успя да спре отчаяния си стон, когато устата му обхвана набъбналото връхче.
Езикът му се завъртя по влажната топлина на чувствителната пъпка, устата му я засмука, бузите му хлътнаха. Рони не можеше да направи друго, освен да гледа. Това беше най-греховната чувствена гледка, която някога бе виждала. Тъмното му лице пламтеше от възбуда… за нея. Беше заради нея. Вниманието му беше съсредоточено единствено върху удоволствието, което той получаваше от смукането на зърното й, насладата, която й даряваше почти я докара до оргазъм.
Ръката му държеше чувствителната плът, притискайки хълмчето по-силно, засилвайки усещанията на Рони, докато езикът му галеше продълговатото връхче. Младата жена усещаше как соковете й се събират във внезапно стегналата се вагина, след това се разливат по тесния канал, покривайки чувствителните устни на влагалището. Клиторът я болеше и пулсираше едновременно с ритмичните засмуквания на устата му.
Тайбър изстена срещу нея, звукът извибрира по нервните окончания, които изкрещяха за освобождение.
— Възхитително — той повдигна глава, зърното й се измъкна от устата му с гладък влажен звук. — Ела тук, бейби, позволи ми да те съблека. Ще ти покажа…
— Тайбър, имам нужда от теб тук, ако имаш време — гласът на Калън отекна из двора. — Ще те чакаме в кабинета.
Прекъсването беше като кофа с ледена вода, излята върху Рони. Тя се стегна в ръцете на Тайбър, а очите й се разшириха уплашено. Не можеше да повярва, че е забравила за обитателите на къщата. Колко лесно биха могли да излязат навън и да станат свидетели на еротичната любовна игра зад прикритието на гъстата зеленина, която ги заобикаляше.
— По дяволите, нарочно ме извика, карайки ме да те оставя тук, докато си възбудена — измърмори Тайбър. — Сега ще ме прекъсва при всеки удобен случай.
— Какво? — Рони разтърси глава, премести се бързо от скута му и издърпа ризата над гърдите си. — Защо?
Тайбър трепна, когато се изправи, върхът на ерекцията му се притисна плътно и силно към предната част на дънките му.
— И аз правех така с него — той сви рамене, усмивката му не беше изобщо разкаяна. — Всички го правехме. По дяволите, още го правим, когато имаме възможност. Той се дразни — раменете му бяха някак си по-изправени, а почти безгрижната му усмивка докосна сърцето й.
Колко често беше виждала такава на лицето му? Очите му почти блестяха от веселие, а устните му се разтягаха в доволна усмивка. Момчешка. Изумление заля Рони, когато осъзна какво е толкова различно в усмивката, в погледа му. Никога не ги бе виждала на лицето му преди, никога не беше виждала Тайбър достатъчно спокоен, за да си позволи някаква игривост.