Но животното, което Тайбър бе държал внимателно под контрол през целия си съзнателен живот, сега се бе освободило. Нямаше да има спасение, нямаше да има милост за човека, който се бе осмелил да застраши всичко скъпо за Тайбър.
Той неясно осъзнаваше присъствието на другите хора, които вече се движеха из стаята. Рони беше измъкната на безопасно разстояние, а Калън излая заповед към един от останалите мъже да доведе лекаря.
— Тя е жива, Тайбър — извика Калън, когато Тайбър се сблъска с Реджиналд. — Пусни го. Нека мъжете се погрижат за него.
Приглушеният рев на Тайбър накара Реджиналд да пребледнее, препъвайки се назад.
Тайбър се впусна към него. Юмрукът му улучи главата на Реджиналд отстрани и плисна кръв, щом плътта се разкъса. Когато той падна, Тайбър го издърпа от пода, раздрусвайки го безмилостно, докато очите на по-възрастния мъж се изцъклиха.
— Ако ме убиеш знаеш какво ще стане — изхриптя Реджиналд, успявайки да се отскубне от хватката. — Това ще бъде отразено във всички новини, момче. Всички ще разберат.
— Питай ме дали ми пука — изръмжа Тайбър, пристъпвайки след него, докато той се отдръпваше назад.
Устата на Реджиналд се изкриви отчаяно.
— Не съм я наранил.
— Ще умреш.
— Хайде, човече — Реджиналд вече го умоляваше. Промъкваше се назад през стаята, в опит да избяга от Тайбър, докато той го дебнеше безмилостно. — Знаеш, че не съм я наранил.
Тайбър се усмири. Може би щеше да успее да успокои жаждата за мъст, яростта си, ако другият мъж не беше направил решаващ ход. Реджиналд извади малък, смъртоносен пистолет зад гърба си и се прицели в гърдите на Тайбър. Доволна усмивка заля лицето му.
— Умри, котарако!
Тайбър се хвърли настрани, когато оръжието изгърмя. Едновременно с него и няколко други. Претъркулвайки се, той се изправи на крака и видя как тялото на Реджиналд потръпва конвулсивно от улучилите го куршуми. Един в сърцето му. Един точно между очите. Реджиналд падна почти със забавено движение, глухото тупване на тялото му отекна през стаята.
— По дяволите, момче-котка, колко пъти трябва да ти показвам как се убива бясно животно? — каза остро Кейн, като влезе в помещението и побутна предпазливо тялото с крак. — Да, това е начинът, по който трябва да го направиш. Един куршум в подходящия момент.
Тайбър се обърна към брата на Меринъс, адреналинът все още препускаше в него, яростта удряше като чук в мозъка му.
— Наречи ме още веднъж момче-котка и ще натикам този пистолет в задника ти и ще те застрелям със собствените ти шибани куршуми — изръмжа яростно, когато застана лице в лице с другия мъж. — Няма да ти хареса това, с което се захващаш, така че се разкарай, Кейн.
Кейн примигна към него. Сините очи, по цвят доближаващи се до тези на Рони, обикновено сурови и студени, като че ли се разтопиха леко. Ръцете му се вдигнаха към раменете му.
— Примирие? — предложи той.
Тайбър пое остро дъх и разтърси глава, борейки се с яростта, която сякаш не отслабваше.
— Как е успяло копелето да влезе в къщата? — обърна се той към Калън. — Мислех, че Мерк го пази. Какво, по дяволите, е станало?
— По някакъв начин, е хванал Мерк неподготвен. Ударил го е доста здраво — Калън кимна с глава, давайки знак на двама от хората си да издърпат тялото на Реджиналд от стаята. — Хванахме го, Тайбър. Всичко свърши — водачът на Прайда го потупа по рамото и въздъхна уморено. — Отиди при жена си. Тя ще има нужда от теб, когато се събуди.
Рони вече беше будна, когато Тайбър влезе в спалнята. Меринъс седеше до нея на леглото и й говореше тихо, докато Рони притискаше една влажна кърпа към лицето си.
Ризата й беше разкъсана, рамото й одраскано, страната на лицето й вече беше синя. Тя беше най-красивата гледка, която някога бе виждал.
— Мъртъв ли е? — Тайбър беше очаквал сълзи, може би съжаление. Но очите й блестяха с горчива надежда да е.
— Съжалявам — прошепна Тайбър към нея, когато Меринъс се изправи на крака и тръгна да излиза от стаята.
— Тайбър, направил си това, което трябваше — тя спря до него, вдигна ръка и потри рамото му утешително. — Не се самообвинявай. Сигурна съм, че не си имал друг избор.
Нямаше друго приемливо решение, помисли си Тайбър. На никой човек, който бе отгледал дете и бе злоупотребил с него, не трябваше да му бъде позволено да живее.