Выбрать главу

Шера. Бейби. Да! По дяволите, да, бейби, позволи ми да вляза… Споменът за думите му се забиваше като нож в душата й. И колкото повече се бореше със спомените, те ставаха по-ярки.

Кейн Тайлър. Висок, силен, самото му присъствие беше достатъчно да й отнеме дъха, а след това да я изпълни с желание, толкова силно, че почти я смазваше. Докосването му изгаряше сетивата й, а целувката му… Шера изскимтя. Нямаше да си спомня за целувките. Нямаше да си спомня как сърцето й се свиваше при докосването на езика му. Тръпка премина през тялото й, когато тя се изправи на крака, принуждавайки се да се отдръпне от прозореца, да избяга от гледката на Кейн, движещ се с уверена, арогантна мощ през двора.

Колко дълго Меринъс щеше да пази тайната й, питаше се тя, докато прокарваше пръсти през дългата коса, падаща на лицето й. Колко време щеше да измине, преди сестрата да информира брата за детето, което той бе изгубил преди толкова много години? Детето, което бе убито още в утробата й?

Ръката й се придвижи към корема й, плъзвайки се по него с едно призрачно докосване, докато утробата й потръпваше от нужда. Колко често беше мечтала за това какво би било детето? Мечтаеше за интелигентен син с дълбоките, сини очи на баща си или дъщеря с неговата дълга черна коса. Едно дете, което би притежавало най-доброто от двама им.

Шера се бореше да сдържи сълзите си, бореше се с празните мечти, с надеждите, които някога я изпълваха. Животът я беше научил, че няма никакъв шанс миналото да се върне. Че няма смисъл да се съжалява за онова, което не може да бъде променено.

Обичам те, Шера… Думите му шептяха в съзнанието й. Ще се върна, бейби. Кълна се. Ще се върна и ще доведа помощ… Но той никога не го направи. Никога не се върна за нея.

Учените изпаднаха във възторг като научиха, че е заченала. Бяха взети всякакви предпазни мерки, за да се обезпечи животът на детето. Всякакви предпазни мерки, с изключение на една-единствена мисъл за убийство. Смъртта на нейното бебе.

Скимтенето, което отекна около нея не можеше да бъде нейно, уверяваше се Шера. Тя беше плакала за това изгубено дете преди години. Беше плакала, докато душата й прокърви от солената влага на болката й. Беше плакала, докато в сърцето й не бе останало нищо друго, освен празна черупка. До завръщането на Кейн. И заедно с него се върнаха спомените, срещу които се бореше толкова отчаяно.

Ох, Шера. Да, бейби. Толкова си тясна. Толкова гореща и стегната. Вагината й се сви конвулсивно при спомена за пениса му, движещ се вътре в нея. Той беше гледал. Шера помнеше това. Наблюдаваше как всеки сантиметър от мощната му ерекция потъва в горещите дълбини на неокосмената й женственост. Кейн беше очарован от липсата на окосмяване. Обичаше да ближе пълните устни, усещайки как соковете й се плъзгат по езика му.

— Стига — прошепна младата жена, пръстите й се забиха в косата и се вкопчиха, надявайки се болката да разкъса воала на душевното й страдание.

Бяха имали само една нощ. Само осем откраднати часа от времето, през което той би трябвало да я обучава. И я беше обучил, но не на уроците, които му беше наредено да предаде. Вместо това я бе тренирал с пениса си. С целувките си. С докосването на ръцете си. Беше я научил да обича, и след това да мрази. Шера като че ли не можеше да се отърве от омразата и без значение бе фактът, че Кейн е бил толкова безсилен, колкото и тя.

Дейън. Той беше неин брат. Неин верен приятел. Беше един от малкото хора, на които бе имала доверие. Предателството му беше най-лошата част. Меринъс й бе казала, че се е опитал да убие Кейн. Той е бил този, който е пуснал наркотик в храната й. Наркотикът бе причинил нежелан аборт във вече отслабналото й тяло. Нейният брат бе този, който бе унищожил всичко, което някога бе била. И ето я сега, единадесет години по-късно, с измъчвано от страст тяло, страст, която изглежда не можеше да контролира, а сърцето й се разкъсваше от спомени, с които не можеше да се бори повече.

Боже, да! Смучи пениса ми, бейби. Да, Шера, о, по дяволите, о, по дяволите… Той се бе опитал да се отдръпне назад, да се сдържи от това да излее спермата си в устата й, но тя беше отчаяна за вкуса на неговата есенция. Отчаяно искаше да узнае всеки аспект от действията, в които участваха.

Шера облиза устните си при спомена за вкуса.