Уин и Крински се спуснаха по хълма към тях. Устата на Одри се отвори широко.
Уин се беше представил за изнудвача по телефона. Майрън бе усилил звука на мобифона си, за да е сигурен, че Одри ще чуе разговора. Останалото беше лесно.
Димонти и Крински извършиха ареста. Майрън наблюдаваше, без да усеща дъжда. След като вкараха Одри на задната седалка на полицейската кола, Майрън и Уин тръгнаха към колата.
— Партньор супергерой? — запита Майрън.
Уин сви рамене.
39.
Есперанца беше в офиса, когато факсът иззвъня. Тя прекоси стаята и загледа как хартията започна да излиза от машината. Документът беше адресиран до нея. Изпратен от ФБР.
ОТНОСНО: Първа Национална банка — Тъксън, Аризона
ТЕМА: Наематели на сейфове
Есперанца беше чакала документа цял ден. Хипотезата й за изнудването й беше следната: бригадата „Рейвън“ обира банката. Отварят сейфовете. Хората държат какво ли не в тях. Пари, бижута, важни документи. Това обясняваше времето. Просто казано, Гарваните бяха намерили нещо в един от онези сейфове, което можеше да навреди на Грег Даунинг. После са направили плана си за изнудване.
Имената бяха в азбучен ред. Тя зачете списъка още докато хартията излизаше от факса. Първата страница свършваше на „Л“. Нямаше познато име. Втората свършваше на „Т“. Тук също нямаше познато име. На третата страница, когато стигна до „У“, сърцето й прескочи. Ръката й се вдигна към устата и за момент Есперанца се уплаши, че ще изпищи.
Бяха нужни няколко часа, за да оправят всичко. Трябваше да се вземат показания. Да се изслушат обяснения. Майрън разказа на Димонти практически цялата история. Пропусна да спомене касетата с Емили и Тъмпър. Това не му влизаше в работата. Също така пропусна срещата си с Коул Уайтман. Чувстваше, че му дължи нещо. Одри от своя страна отказа да говори. Само поиска адвокат.
— Знаеш ли къде е Даунинг? — обърна се Димонти към Майрън.
— Мисля, че да.
— Но не искаш да ми кажеш.
Майрън поклати глава.
— Това не ти влиза в работата.
— Вярно е — съгласи се Димонти. — Добре, тръгвай. Изчезвай оттук.
Намираха се в полицейския участък в центъра. Майрън и Уин излязоха в нощта. Огромни обществени сгради заемаха квартала. Модерната бюрокрация в най-крайните си и заплашителни форми. Дори по това време на нощта човек можеше да си представи тълпите хора, излизащи от вратата.
— Беше добър план — каза Уин.
— Одри е бременна.
— Чух.
— Бебето й ще се роди в затвора.
— Не си ти виновен.
— Мислела е, че това е единственият й изход — каза Майрън.
Уин кимна.
— Според нея изнудвачката е пречела на мечтите й. Не съм сигурен, че аз бих постъпил по-различно.
— Не можеш да извършиш убийство, за да избягаш от някои неудобства в живота — каза Майрън.
Уин не започна да спори, но не се и съгласи. Продължиха да вървят. Когато стигнаха до колата, Уин каза:
— Е, докъде ни доведе това?
— До Клип Арнстайн — отговори Майрън. — Ще му се наложи да обясни някои неща.
— Искаш ли да дойда с теб?
— Не. Искам да говоря с него насаме.
40.
Докато Майрън стигне до стадиона, мачът беше свършил. Изходите бяха задръстени от коли и беше трудно да проникнеш вътре. Майрън едва успя да мине. Показа пропуска си на пазача и спря на паркинга за играчи.
Изтича до кабинета на Клип. Някой извика името му. Той не му обърна внимание. Когато стигна до външната врата на офиса, натисна бравата. Беше заключено. Изкуши се да я разбие.
— Ей, Майрън.
Беше едно от момчетата с кърпите. Майрън не помнеше името на хлапето.
— Какво има? — попита Майрън.
— Това дойде за теб — каза хлапето и му подаде кафяв плик.
— Кой го остави? — попита Майрън.
— Чичо ти.
— Чичо ми?
— Така каза човекът.
Майрън погледна плика. Името му беше написано с гигантски печатни букви. Той го разкъса и го обърна. Първо навън се изплъзна някакво писмо. Майрън разтърси отново и черна аудиокасета падна в ръката му. Той я остави и разгъна писмото.
Майрън, трябваше да ти дам това в катедралата. Съжалявам, че не го направих, но прекалено много се интересувах от убийството на Лиз. Исках да се съсредоточиш в залавянето на убиеца, а не върху касетата. Страхувах се, че тя ще те разсее. Все още мисля така, но това не ми дава право да не ти я предам. Просто се надявам, че ще останеш достатъчно разумен, за да откриеш копелето, което уби Лиз. Тя заслужава справедливост.