Клип Арнстайн се наведе напред и прикова очи в него.
— Как да съм сигурен, че мога да ти се доверя?
Майрън посочи към лицето си.
— Лицето ми — отвърна той. — То просто крещи, че можеш да ми имаш доверие.
Клип не се усмихна, само се наведе по-наблизо.
— Това, което ще ти кажа, трябва да остане поверително.
— Добре.
— Даваш ли ми думата си, че нищо няма да излезе от тази стая?
— Да.
Клип се поколеба, погледна към Калвин Джонсън и се намести по-удобно.
— Разбира се, познаваш Грег Даунинг.
Разбира се. Майрън беше израснал с Грег Даунинг. От времето, когато се бяха състезавали като шестокласници на по-малко от трийсет километра от мястото, където Майрън седеше сега, те бяха постоянни съперници. Когато влязоха в гимназията, семейството на Грег се премести в близкия град — Есекс Фелс — защото бащата на Грег не искаше синът му да дели баскетболната слава с Майрън. Тогава личното им съперничество започна да става наистина сериозно. В гимназията играха осем пъти един срещу друг, като всеки от тях спечели по четири мача. Майрън и Грег станаха най-желаните спортисти в Ню Джърси. И двамата завършиха известни баскетболни колежи, които също си съперничеха помежду си — Майрън в „Дюк“, а Грег — в Северна Каролина.
Личното съперничество се засили.
По време на годините в колежа и двамата се появиха на корицата на „Спортс илюстрейтид“. И двата отбора печелиха студентската купа по два пъти, но Майрън уцели националната титла. И двамата бяха избрани за националния отбор, и двамата на позиция гард. Докато завършат „Дюк“ и Северна Каролина, бяха играли един срещу друг дванайсет пъти. Воденият от Майрън „Дюк“ спечели осем от мачовете. Когато започна подборът в НБА, и двамата бяха приети от първия път.
Личното съперничество се разгоря с пълна сила.
Кариерата на Майрън приключи при сблъсъка с едрия Бърт Уесън. Грег Даунинг бе пощаден от съдбата и стана един от най-добрите гардове в НБА. По време на десетгодишната му кариера в „Драконите“ от Ню Джърси Даунинг бе избиран за отбора на звездите осем пъти. Четири пъти бе заемал водещо място в лигата. Появи се на три корици на „Спортс илюстрейтид“ и веднъж спечели шампионската титла на НБА.
— Познавам го — каза Майрън.
— Често ли говориш с него? — запита Клип Арнстайн.
— Не.
— Кога говорихте за последен път?
— Не помня.
— През последните няколко дни ли беше?
— Мисля, че не сме говорили от десет години — отговори Майрън.
— Аха.
Клип отново отпи от чашата си. Калвин все още не бе докоснал питието си.
— Е, сигурен съм, че си чул за контузията му.
— Нещо с глезена му — отвърна Майрън. — Не е сериозно. Той се е оттеглил, за да се възстанови.
Клип кимна.
— Това е историята, която разказахме на медиите. Но не отговаря напълно на истината.
— Така ли?
— Грег не е контузен — отговори Клип. — Изчезнал е.
— Изчезнал?
Отново проучващият въпрос.
— Да — кимна Клип и отпи отново.
Майрън също отпи от кутията, което не е лесна задача с „Ю-Ху“.
— Откога? — запита Майрън.
— Вече пет дни.
Майрън погледна към Калвин. Той остана спокоен, но пък неговото лице винаги беше непроницаемо. По времето, когато беше състезател, прякорът му беше „Фрости“2, защото никога не показваше никакви емоции. В момента изразът напълно отговаряше на прякора му.
Майрън опита отново.
— Когато казвате, че Грег е изчезнал…
— Липсва — рязко отвърна Клип. — Изпари се. Във въздуха. Без никаква следа. Както искаш, така го наречи.
— Обадихте ли се в полицията?
— Не.
— Защо не?
Клип отново махна с ръка.
— Познаваш Грег. Той не е от обикновените хора.
Това беше най-солидното смекчаване на истината на века.
— Той никога не върши това, което се очаква от него — каза Клип. — Мрази славата. Обича да е сам. И преди е изчезвал, макар и никога по време на сезона.
— Е, и?
— Значи може просто отново да е откачил — продължи Клип. — Грег може да е истинска мечта като играч, но нека погледнем фактите: смахнат е колкото си иска. Знаеш ли какво прави след мачовете?
Майрън поклати глава.
— Кара такси в града. Точно така. Проклето жълто такси в Ню Йорк. Казва, че това му помага да се чувства по-близо до обикновените хора. Грег не се появява по телевизията и не участва в реклами. Не дава интервюта. Дори не се занимава с благотворителност. Облича се като някой от комедийните образи от седемдесетте години. Той просто е откачен.