— Нямам му доверие — каза господин Б и махна на Тухлената стена. — Заведи момичето в другата стая. Скрийте я зад бюро или нещо такова. Ако чуеш стрелба, пръсни й черепа.
Тухлената стена кимна.
Господин Б се обърна към Защитния панталон.
— Дръж пистолета си насочен към Болитар — каза той.
— Добре.
Господин Б извади собствения си пистолет. Когато асансьорът пристигна, той приклекна и се прицели. Вратата се отвори, но не беше Уин. От асансьора, подобно на динозавър, който излиза от яйцето си, излезе Голямата Синди.
— Мили боже — възкликна Защитния панталон. — Какво, по дяволите, е това?
Голямата Синди изръмжа.
— Коя е тя, Болитар? — запита господин Б.
— Новата ми секретарка.
— Кажи й да чака в другата стая.
Майрън й кимна.
— Всичко е наред. Есперанца е там — каза й той.
Синди отново изръмжа, но го послуша. Мина покрай господин Б на път към кабинета на Майрън. Пистолетът му приличаше на детска играчка до нея. Тя отвори вратата, изръмжа още веднъж и влезе.
Тишина.
— Мили боже — повтори Защитния панталон.
Минаха около трийсет секунди, преди асансьорът да издрънчи за пореден път. Господин Б отново приклекна и се прицели. Вратата се отвори. Уин излезе от асансьора. Доби леко раздразнен вид, когато видя насочения към него пистолет. Тонът му беше рязък.
— Казах ти, че няма да има насилие — каза той.
— Имаш информация, от която се нуждаем — каза господин Б.
— Наясно съм с това — отговори Уин. — Сега прибери оръжието и да поговорим като цивилизовани хора.
Бандитът продължаваше да държи Уин под прицел.
— Въоръжен ли си? — попита той.
— Разбира се.
— Дай ми оръжието си.
— Не — отговори Уин. — И не е оръжие, а оръжия. Множествено число.
— Казах…
— Чух те, Орвил.
— Не ме наричай така.
Уин въздъхна отегчено.
— Добре, господин Б — каза той и поклати глава. — Правиш това много по-трудно, отколкото трябва да бъде.
— Това пък какво означава?
— Означава, че за интелигентен човек прекалено често забравяш, че грубата сила не е единственото решение. Има положения, които изискват ограничения.
Уин изнася лекция относно ограниченията, помисли си Майрън. Какво щеше да е следващото? Ксавиера Холандер да изнася лекции по моногамия?
— Помисли за това, което вече направи — продължи Уин. — Първо, хващаш двама аматьори да набият Майрън…
— Аматьори! — извика Защитния панталон, очевидно засегнат от думата. — Кого наричаш…
— Млъкни, Тони — каза господин Б.
— Чу ли го как ме нарече? Аматьор!
— Казах ти да млъкнеш, Тони.
Но Тони още не беше свършил.
— Ей, аз също имам чувства, господин Б.
Господин Б го изгледа заплашително.
— Ще ти счупя левия пищял, ако не млъкнеш.
Тони затвори уста.
Господин Б насочи вниманието си отново към Уин.
— Съжалявам за прекъсването — каза той.
— Извинението ти се приема.
— Продължавай.
— Както казах — продължи Уин, — първо се опитваш да набиеш Майрън. После се опитваш да го отвлечеш и осакатиш. И всичко това за нищо.
— Не е за нищо — възрази господин Б. — Трябва да знаем къде е Даунинг.
— И какво те кара да мислиш, че Майрън знае?
— Вие двамата бяхте в дома на Даунинг. После внезапно Болитар е включен в отбора на Даунинг. Даже заема мястото му.
— Е, и?
— Не съм глупав. Вие двамата знаете нещо.
— И какво, ако знаем? — запита Уин и разпери ръце. — Защо просто не попита? Помисли ли въобще върху тази възможност? Помисли ли, че най-разумният курс на действие щеше да бъде просто да попиташ?
— Аз попитах! — намеси се Защитния панталон с отбранителен тон. — На улицата! Попитах го къде е Грег. Той не ми каза нищо.
Уин го изгледа строго.
— Бил ли си някога в армията? — попита той.
Защитния панталон изглеждаше объркан.
— Не — отговори той.
— Тогава си скапан боклук — каза Уин със същия тон, който използваше, когато обсъждаше стоковата борса. — Жалък червей като теб, облечен във военни дрехи, е обида за всеки мъж или жена, които са участвали в истинска битка. Ако някога отново те срещна в същите дрехи, ще ти причиня сериозна болка. Ясен ли съм?