— Вониш, Болитар!
— Изчезни оттам, по дяволите!
— Разбий си и другото коляно и сядай!
Той се опита да не им обръща внимание, но всеки вик го пронизваше като кинжал.
Гордостта взе превес. Нямаше да позволи на Уолъс да направи друга точка. Беше твърдо решен. Искаше го с цялото си сърце. Но коляното му не беше на същото мнение. Майрън просто беше прекалено бавен. Реджи Уолъс направи още шест точки и общият резултат стигна до единадесет. Майрън направи само две. Започна да играе това, което навремето наричаше презрително „баскетболен апандисит“, тоест някои играчи са като апандисита ти — или са безвредни, или те нараняват. Опита се да стои встрани от играта. Продължи да тича и да се движи далеч от топката. Когато хвана топката и се понесе към коша, огромният център на „Пейсърс“ отби удара и прати топката в тълпата. Виковете бяха оглушителни. Майрън погледна към публиката. Майка му и баща му седяха неподвижно като статуи. Един ред по-нагоре група добре облечени мъже сложиха ръце пред устата си и закрещяха:
— Болитар вони!
Майрън видя как Уин бързо се придвижи към тях и протегна ръка към водача им. Водачът пое ръката и падна.
Странното беше, че колкото и Майрън да се излагаше, колкото и да го побеждаваха и колкото и лошо да играеше, старата самоувереност оставаше. Той искаше да играе. Все още търсеше възможност за добър удар. Пренебрегваше доказателствата, които тълпата от 18 812 човека (според говорителя) виждаше ясно. Знаеше, че късметът му ще се промени. Просто не беше в най-добра форма, това бе всичко. Скоро щеше да се промени.
Осъзна, че това страхотно приличаше на описанието на господин Б за разсъжденията на комарджията.
Четвъртината завърши малко след това. Когато тръгна към пейката, Майрън отново погледна към родителите си. Те се изправиха и му се усмихнаха. Той също се усмихна и им кимна. После погледна към групата на добре облечените викачи. Не се виждаха никъде. Нито пък Уин.
Никой не заговори с него през почивката и Майрън не участва в остатъка от мача. Подозираше, че Клип стои зад включването му в игра. Защо? Какво се опитваше да докаже Клип? Мачът завърши с победа на „Драконите“. Докато стигнат до съблекалнята и започнат да се преобличат, изпълнението на Майрън бе забравено. Пресата заобиколи ТС, който беше играл великолепно. ТС плесна Майрън по гърба, когато той мина покрай него, но не каза нищо.
Майрън развърза кецовете си. Чудеше са дали родителите му ще го чакат. Вероятно не. Щяха да разберат, че иска да е сам. Въпреки вечните си намеси, те знаеха добре кога да изчезнат. Щяха да го чакат у дома. Да останат будни цяла нощ, ако се наложи. И до днес баща му седеше и гледаше телевизия, докато Майрън се прибере. След като чуеше ключа му в ключалката, баща му се преструваше на заспал. Тридесет и две годишен и баща му все още го чакаше. Господи, беше прекалено стар за това, нали?
Одри надникна предпазливо иззад ъгъла и зачака. Приближи се чак след като Майрън й махна. Пъхна бележника и химикалката си в чантата и сви рамене.
— Погледни към по-добрата страна — каза тя.
— И тя е?
— Все още имаш страхотен задник.
— Това е заради шортите — отвърна Майрън. — Прилепват и поддържат.
— Прилепват и поддържат?
Той сви рамене.
— Хей, честит рожден ден.
— Благодаря — отвърна Одри.
— „Пази се от Мартенските Иди“14 — драматично произнесе Майрън.
— Иди е на петнадесети — поправи го Одри. — Днес е седемнадесети.
— Да, знам. Но никога не пропускам възможност да цитирам Шекспир. Това ме прави да изглеждам умен.
— Ум и хубав задник — каза Одри. — На кого му пука дали се движиш добре?
— Странно — отвърна Майрън. — Джес никога не се оплаква.
— Поне не в лицето ти — усмихна се Одри. — Радвам се да те видя в такова добро настроение.
Той отвърна на усмивката й и сви рамене.
Одри се огледа, за да се увери, че никой не ги чува.
— Имам малко информация за теб — съобщи тя.
— Върху?
— Частният детектив при развода.
— Грег е наел такъв?