— Да не мислиш, че сега сме партньори, Болитар?
— Точно като Старски и Хъч16 — отговори Майрън.
— Господи, тия двамата ми липсват — каза Димонти. — Онази страхотна кола. Веселбите с Фъзи Беър.
Звучеше носталгично. Майрън се страхуваше, че детективът говори сериозно.
— Няма време, Роли. Позволи ми да помогна, ако мога.
— Ти първи. Какво научи?
Отново преговори. Майрън му разказа за комарджийството на Грег. Тъй като вярваше, че и Роли има телефонните записи, му разказа и за подозираното изнудване. Не му спомена за касетата. Нямаше да е честно, преди да е говорил с Емили. Димонти му зададе няколко въпроса. Когато любопитството му беше задоволено, той попита:
— Добре, какво искаш да знаеш?
— Намери ли нещо друго в дома на Грег?
— Нищо — отговори Димонти. — Ама съвсем нищо. Ти нали ми каза, че си открил някакви женски неща в спалнята? Дрехи, кремове, разни такива?
— Да.
— Е, някой е разкарал и тях. Няма никаква следа от женски принадлежности.
Значи хипотезата за любовницата отново надига грозната си глава, помисли си Майрън. Любовницата се връща в къщата и почиства кръвта, за да предпази Грег. После покрива и собствените си следи, за да е сигурна, че връзката им ще остане в тайна.
— Ами свидетели? — попита Майрън. — Някой в сградата на Лиз Горман да е видял нещо?
— Не. Преровихме целия квартал. Никой нищо не е видял. Всички учели или се занимавали с нещо друго. А, още нещо. Пресата е надушила убийството. Историята е в сутрешните вестници.
— Даде ли им истинското й име?
— Ти луд ли си? Не, разбира се. Мислят, че е просто обикновен взлом и убийство. Но слушай сега. Тази сутрин получихме анонимно обаждане. Някой ни предложи да поогледаме дома на Грег Даунинг.
— Шегуваш се.
— Не. Женски глас.
— Някой се опитва да го накисне, Роли.
— Не може да бъде, Шерлок. Без съмнение някаква мадама. А убийството не се превърна в сериозна новина. Отделиха му само няколко реда на последните страници, като при всяко друго обикновено убийство в тази помийна яма. Отделиха му малко повече внимание, защото е станало толкова близо до университетското градче.
— Ти провери ли тази връзка? — попита Майрън.
— Коя връзка?
— Близостта на университета. Половината от движенията през шейсетте са започнали тук. Сигурно екстремистите все още имат някои връзки там. Може някой от тях да е помогнал на Лиз Горман.
Димонти въздъхна драматично.
— Болитар, мислиш ли, че всички ченгета са кретени?
— Не.
— Да не смяташ, че си единственият, който се е сетил за това?
— Е — отвърна Майрън, — някои хора ме смятат за надарен.
— Не и днешните спортни вестници.
Туш.
— Е, и какво откри?
— Взела е апартамента под наем от някакъв смахнат фанатик, крайно ляв, комунист. Професор в университета. Казва се Сидни Бауман.
— Толкова си толерантен, Роли.
— Да. Само понякога губя връзката, когато не отида на събранията в университета. Както и да е. Онзи кретен не иска да говори. Казва, че просто й дал апартамента под наем и тя платила в брой. Всички знаем, че лъже. Ония от ФБР го разпитваха сериозно, но той довлече цял екип от либерални адвокати педали. Нарекоха ни нацистки свини и разни подобни.
— Това не е комплимент, Роли. Казвам ти го, ако случайно не знаеш.
— Благодаря, че ме светна. В момента Крински го следи, но засега няма нищо. Искам да кажа, този Бауман не е малоумен. Трябва да знае, че го наблюдаваме.
— Какво още научи за него?
— Разведен. Няма деца. Преподава някакви екзистенциални дивотии, безсмислени в истинския живот. Според Крински прекарва повечето си време, помагайки на бездомните. Това е ежедневният му ритуал. Мотае се с бездомниците по парковете и приютите. Както ти казах, напълно откачен.
Уин влезе в кабинета, без да чука. Отправи се към ъгъла и отвори вратата на гардероба, разкривайки огромното огледало. Огледа косата си и я пооправи, докато всяко косъмче застана на мястото си. После разтвори леко крака и спусна ръце право надолу. Престори се, че държи стик за голф, замахна и загледа движенията си в огледалото, за да се увери, че ръката му остава права, а хватката — свободна. Вечно го правеше. Понякога спираше дори пред витрините на магазините. Това беше голф — еквивалентът на културистите, които напрягаха мускули, когато мернеха отражението си някъде. Беше ужасно досадно.