Когато Ванеса се върна, тя нагласи чантичката си… Прада, ако не греша… и ми се усмихна отново.
— Знам, че се запознахме едва снощи, но обещавам, не съм психопатка и наистина ще се радвам да те изведа на обяд.
Реших да се доверя на инстинкта си.
— С радост ще дойда. — Погледнах към куфара, който бях оставила до стола си. — Какво да правя с това?
Тя се пресегна за дръжката и отнесе куфара ми зад плота.
— Не се тревожи. Ще бъде тук, като се върнем.
Докато излизах с нея пред студиото, чух вратата надолу по коридора да се отваря. Завъртях глава, за да видя Бишъп да стои в коридора, с ръце скръстени на гърдите му. Не каза нищо, просто ни гледаше как тръгваме.
Дали мислеше за начина, по който ме целуна толкова страстно? Защото аз определено мислех. Неразгадаемото изражение на лицето му не ми казваше абсолютно нищо. Като затворих вратата зад себе си, погледът му остана вперен в моя, дори през стъклото.
Ванеса вероятно го забеляза, защото щом се озовахме отвън тя каза:
— Бишъп е малко интензивен. Ако между вас двамата нещата не са такива, ще трябва да се научиш да го игнорираш.
Аз се засмях.
— Почти е невъзможно да се игнорира.
Тя обърна глава поглеждайки през прозореца.
— От начина, по който продължава да те гледа, бих казала, че определено е невъзможно.
Насилих се да тръгна напред и да не поглеждам назад, за да видя за какво говори.
— Е — продължи тя, — заинтригувала си сериозния Бишъп. Това е нещо, което много са опитвали и са се проваляли.
Този път смехът ми бе висок и искрен.
— Не бих стигнала чак до там. На този етап мисля, че по-скоро го дразня.
— О, скъпа, мисля, че напълно грешиш за това. Ако те смяташе за дразнител, щеше да ти ръмжи и да ти казва да се разкараш. Виждала съм го подразнен. А теб те гледа така, сякаш умира да разбере как изглеждаш гола.
Умът ми се върна към предишната нощ, след която се бях събудила с бележка на възглавницата си. Беше ли ме видял гола? Бях се събудила с тениска и с бикините, с които бях обута миналия ден, и ако тогава е бил в стаята ми… да, определено ме е видял почти гола.
Защо не бях осъзнала това до сега? О, Боже мой.
Ванеса забеляза, че се умълчах, и повдигна вежди.
— Знам, че още се намирам в зоната на непознатите, а не в тази на приятелите, но понякога имаш нужда от жена до себе си, за да излееш всичко, което ти се е насъбрало.
Никога преди не бях водила подобни разговори. И дори повече, никога не бях имала нещо, което да споделя с някой.
Реших да бъда напълно откровена.
— Той е напълно над нивото ми. Той е висок, татуиран и по-секси отколкото е добре за него, а аз на практика съм като монахиня с опита, който съм имала през живота си.
Ванеса се закова на място и хвана ръката ми.
— Девствена ли си?
— Не. Господи, не. — Но съм много близо до това, добавих на ум.
Тя ме задърпа към малък ресторант, с огромна стрида за знак.
— Тук е. Ще имаме нужда от вино за това.
Дори сега, два дни по-късно, мисълта за алкохол караше стомаха ми да се преобръща.
— Може ли да пропусна виното? Имах… инцидент, който не беше особено приятен.
— Надушвам история зад това. Аз ще пия вино, ти изяж хляба, който ни донесат, докато чакаме останалото.
За пръв път в живота си, изживявах с друга жена, нещо, което само бях гледала само между приятелки във филмите. Дали да й разкажа какво се случи с Бишъп? Какво имам за губене?
Хостесата ни настани на единствената празна маса в ресторанта и излях цялата история от последните няколко дни, като премълчах само частта с това защо напуснах хотела така забързано.
Когато завърших с това как буквално му се нахвърлих във «Вуду Инк» този следобед, Ванеса бе пресушила чашата си вино и се превиваше от смях.
— Това е най-страхотното нещо, което съм чувала от много дълго време. Господи, представям си колко шокиран е бил, когато си му се хвърлила така. — Тя вдигна ръка към устата си. — Не знам защо толкова ми харесва идеята да видя Бишъп изваден от равновесие, но това ме радва изключително много. Той се държи доста дистанцирано откакто се появи и Дилайла накара Кон да го наеме.
— Дистанциран е много бегло описание.
— Ти определено преобърна света му и понякога един мъж има нужда точно от това за да си спомни, че е жив. Мисля, че от много време, Бишъп просто съществува, а не живее, и това може да е най-хубавото нещо, което да се случи в живота му.
Погледнах празната чаша пред нея.
— Не съм сигурна, че бих стигнала толкова далече.
— Ще бъдеш изненадана. Понякога това, от което имаме нужда, е точно обратното на онова, което сме очаквали. Аз съм живото доказателство. Никога не съм очаквала, че това, което липсва в живота ми, е татуиран викинг, но се оказа, че е именно това. Косата ми се изправя от ужас, като си помисля, колко различен щеше да е животът ми, ако не бях приела това предизвикателство.