— Съжалявам, Мат, но не мога. — Избърсах очите си и поклатих глава. — Ще ти се обадя пак, ако мога. Но ако не се чуем повече, не се тревожи. Аз съм добре.
— Уенди! Спри да говориш така! — извика Мат. — Ти трябва да се върнеш! Уенди!
— Сбогом, Мат. — Затворих, докато крещеше името ми.
Въздъхнах дълбоко и си напомних, че това беше единственото, което можех да направя. Това беше единственият начин да ги държа настрана и в същото време да бъда в безопасност. Бях сигурна, че точно това искаше и Мат.
Ако знаеше какво става, той щеше да се съгласи с мен. Но това не променяше факта колко мъчително ми беше да се сбогувам с него. Да чувам болката и отчаянието му по телефона…
— Хей, Уенди. Ти постъпи правилно — увери ме Фин, но в отговор аз само подсмръкнах.
Той се пресегна и стисна леко ръката ми. При други обстоятелства това би ми доставило радост, но точно сега трябваше да положа огромни усилия да не се разхлипам неудържимо или да не повърна. Бършех сълзите си, но не можех да спра да плача.
— Хайде — каза Фин нежно. После ме прегърна през раменете и ме притегли към себе си. Отпуснах глава на рамото му и той ме притисна още по-силно.
7
Фьоренинг
Поех си дълбоко дъх и най-накрая спрях да плача. Фин беше отдръпнал ръката си, но все още беше плътно до мен на предната седалка на колата. Когато го погледнах, той като че ли осъзна това и се отдалечи още малко.
— Какво става? — попитах аз. — Кои бяха тези хора? Защо трябва да бягаме?
Фин ме погледна за момент и сетне въздъхна.
— Това е много дълга история, която може най-добре да ти обясни майка ти.
— Майка ми? — Твърде дълго бях възприемала Ким като моя майка и не можех да си представя какво може да знае тя за това, но после се досетих, че той имаше предвид истинската ми майка. — Ще се срещнем ли с нея? Къде е тя? Къде отиваме?
— Фьоренинг — отвърна Фин. — Това е мястото, където живея… и където ще живееш и ти. — Той ми се усмихна леко с намерението да ме успокои и донякъде успя. — За съжаление то е на около седем часа път.
— Къде се намира?
— В Минесота, по поречието на Мисисипи в един много усамотен район — обясни Фин.
— И какво е това място Фьоренинг? — попитах, докато го наблюдавах.
— Нещо като град — каза Фин. — Замислено е да прилича на фамилно имение, като онези, в които живеят цели аристократични родове. Но в действителност е просто добре поддържана общност, охранявана с бариера.
— Там живеят ли и хора? — Вече се чудех дали ще мога да взема Мат при мен.
— Не и по начина, по който го разбираш ти. — Той се поколеба, преди да продължи и ме погледна с крайчеца на окото си. — Фьоренинг е обитаван единствено от трил, следотърсачи и мансклиг9. Там живеят всичко на всичко около пет хиляди души, имаме бензиностанции, бакалия и училище. Това е една малка тиха общност.
— Боже мой! — възкликнах, отворила широко очи от изумление. — Искаш да кажеш, че това е цял град от… тролове? В Минесота? И е останал напълно незабелязан?
— Ние живеем много тихо — повтори Фин. — А и си имаме начини да накараме хората да не ни забелязват.
— Говориш като мафиот — коментирах аз и Фин се усмихна накриво. — Може би пращате хората да спят с рибите10 или нещо такова?
— Внушението е много голяма сила — отвърна той и усмивката изчезна от лицето му.
— Значи ти владееш тази способност? — попитах внимателно. Нещо във въпроса ми като че ли го огорчи и както очаквах, той поклати глава. — Защо не?
— Аз съм следотърсач. Нашите способности са други. — Фин ме погледна и предугаждайки, че ще има и други въпроси, продължи: — По-необходими за проследяването. Внушението очевидно не е най-важното качество в това поле на дейност.
— А кои са нужните качества — продължих да упорствам аз и той въздъхна.
— Трудно е за обяснение. Това не са дори способности в чистия смисъл на думата. — Той се взираше през предното стъкло и се размърда на мястото си. — По-скоро е нещо като инстинкт или интуиция. Както хрътката следва миризма, само дето онова, което усещам, не е миризма. То е просто нещо, което знам. — Фин ме погледна, за да види дали разбирам какво ми говори, но аз го гледах безизразно. — Например, когато отиде да се срещнеш с онази жена… — (въпросната жена беше тази, която цял живот бях смятала за своя майка) — знаех, че си някъде далече и знаех, че нещо те измъчва.
— Ти усещаш кога съм разстроена? Дори когато не си около мен? — попитах.
10
Перифраза на реплика от филма „Кръстникът“: „Лука Брази спи с рибите“. Според сицилианския жаргон, когато се казва, че някой спи с рибите, това означава, че е убит и тялото му е хвърлено в морето. — Б.ред.