Определено се чувствах по-добре, знаейки, че ще бъде наблизо. Не мислех, че ще мога да се справя, ако трябваше да остана в тази къща с тази жена. Макар и зашеметяващо красива и могъща, в нея нямаше никаква топлота.
Досега дори нямах представа, че се нуждая от подобно нещо. През всичките години, през които бях отблъсквала Маги и дори Мат, не знаех колко много се нуждаех от обич.
— Ъ-ъ… твоя ли е заслугата за това? — Махнах с ръка към модерното обзавеждане наоколо.
— Не. Рис се погрижи за стаята ти. — Фин не проявяваше интерес към скъпата техника около нас. — Доколкото знам, за дрехите ти отговаряше Уила. Ще се запознаеш с нея по-късно.
— Значи Рис не ми е брат? — попитах отново. Не можех да си обясня какво правеше той тук. Бяхме се видели само за малко, но изглеждаше приятен и нормален.
— Не. Той е мансклиг — отговори Фин, сякаш това обясняваше нещата.
— Какво означава това? — рекох, сбръчквайки чело.
— Това означава, че не ти е брат — каза Фин уклончиво и пристъпи към вратата. — Има ли нещо друго, от което се нуждаеш, преди да си тръгна?
Решението му да си тръгне толкова скоро ме огорчи, особено когато се чувствах толкова самотна и объркана, но нямах причина да го задържам повече. Все още обгърнала раменете си, поклатих глава и седнах на леглото. Вместо да си тръгне, Фин остана на мястото си и ме погледна.
— Ще се справиш ли? — попита, гледайки ме изпитателно.
— Не знам — признах аз. — Нещата изобщо не са такива каквито очаквах. Всичко е много по-величествено и по-плашещо, отколкото си бях представяла. Просто… имам чувството, че съм попаднала във филма „Дневниците на принцесата“, само дето Джули Андрюс се оказа крадла11.
— Хм — промърмори Фин разбиращо и тръгна към мен. Седна на леглото и скръсти ръце пред гърдите си. — Знам, че този начин на живот е труден за проумяване за някои.
— Те са измамници, Фин. — Преглътнах с усилие. — Това е всичко. Аз съм просто средство да измъкнат пари от едно богато семейство. Но в случая са се излъгали, защото семейството ми изобщо не е толкова богато.
— Мога да те уверя, че ти означаваш много повече за нея, много повече — каза Фин, гледайки ме напрегнато. — Елора е изтънчена жена и не й е лесно да показва чувствата си. Но е добра жена. И независимо дали имаш пари или не, ти ще получиш своето място тук.
— Знаеш ли колко пари имам? — попитах.
— Да — отвърна Фин почти неуверено. — Елора ме накара да проверя финансовото ти състояния, докато те следях.
— Колко? — настоях аз.
— Интересува те твоя попечителски фонд и какво е наследството ти или на каква стойност възлиза състоянието на твоя опекун и на брат ти? — Лицето на Фин беше съвършено безизразно. — Чистата стойност? Ликвидните активи? Включваш ли недвижимите имоти като къщата в Хамптънс, която все още притежават? Парите в брой?
— Няма значение — казах, поклащайки глава. — Аз просто… Елора беше убедена, че сме богати и ми беше любопитно как наистина стоят нещата.
— Да. Вие наистина сте богати — отвърна Фин. — Дори повече, отколкото Елора първоначално смяташе. — Кимнах и погледнах в краката си. — Живеехте доста под стандарта си.
— Мисля, че Маги е смятала, че така ще бъде по-добре за мен, а Мат никога не се е интересувал особено от пари. — Продължих да се взирам в краката си и най-накрая вдигнах глава към Фин. — Те биха ми дали всичко. Те биха ми дали всичко, стига да го поискам. Но аз никога няма да взема нищо от тях, нито за себе си и определено не и за Елора. Моля те, предай й това, когато се върнеш при нея.
Бях очаквала той да възрази, но реакцията му ме изненада. На устните му трепна лека усмивка и колкото и да беше чудно, изглеждаше горд с мен. Аз осъждах техния начин на живот и очаквах от него да се впусне да го брани, но вместо това той одобряваше поведението ми.
— Ще й предам — рече, все още усмихнат. — Но точно сега се нуждаеш от душ. След това ще се почувстваш по-добре.
Фин ми помогна да се настаня в стаята си. Дрешникът беше огромен, но той знаеше точно къде са пижамите ми. Научи ме как да спускам щорите на прозорците, което ставаше с дистанционно, и как да си служа с доста сложния душ.
Щом си тръгна, аз седнах на края на ваната и се опитах да се успокоя. Помислих си, че Мат и Маги бяха единствените хора на света, които ме обичаха заради мен самата и че сега аз трябваше да открадна от тях. Дори това да не беше точно кражба. Знаех, че с готовност щяха да ми дадат всичко, което поискам, и от това още повече ме болеше.
11
Джули Андрюс, английска актриса, изпълняваща ролята на кралица Кларис Реналди във филма „Дневниците на принцесата“, Дисни, 2001 г. — Б.пр.