Стълбите водеха направо към фоайето, но вляво от тях, под крилото, в което ме бяха настанили, се намираше всекидневната. Една полустена с камина я отделяше от елегантната трапезария. Мебелите тук изглеждаха ръчно изработени и бяха тапицирани в бяло. Подовете бяха от гладко дърво в златисти тонове. Но цялостното разположение беше такова, че да насочва погледа към стъклената стена и възхитителната гледка отвъд нея.
— Хубаво местенце, нали? — чух гласа на Рис. Обърнах се и го видях да стои зад мен усмихнат.
— Да. — Обходих стаята с одобрителен поглед. — Елора определено има вкус.
— Така е. — Рис сви рамене. — Сигурно обаче си гладна. Хайде, ще ти забъркам нещо в кухнята. — Той тръгна към трапезарията и аз го последвах. — Но онова, което ще ти приготвя, вероятно няма да ти хареса. Предполагам, че и ти си падаш по здравословните храни като всички останали, нали?
— Ами-и, не знам. — До този момент не бях се възприемала като някаква фанатичка на тема здраве, но по принцип харесвах органичните и растителните продукти. — Може да се каже, че харесвам естествените храни.
Той кимна разбиращо и ме поведе към красиво обзаведената трапезария и оттам към просторната кухня. В нея имаше две професионални готварски печки, два огромни хладилника от неръждаема стомана, един гигантски кухненски остров в средата и повече шкафове, отколкото беше възможно да са им нужни. Рис тръгна към хладилника и извади оттам бутилка „Маунтин Дю“12 и още една с минерална вода.
— Вода? — Той ми подаде бутилката и аз я поех. — Не ме бива много в готвенето, но какво да се прави. Готвачът отсъства днес, както ти казах.
— Колко често идва готвачът? — попитах. Бях впечатлена от персонала, с който разполагаха тук.
— На непълен работен ден е. — Рис отпи от чашата си с „Маунтин Дю“, сетне я сложи на плота, отиде при хладилника и започна да рови в него. — Всъщност идва само през уикендите, когато обикновено правим приеми. Не знам какво яде Елора през седмицата, но аз лично съм на принципа „оправяй се сам“.
Облегнах се на острова, отпивайки от водата. Обстановката ми напомняше за кухнята в къщата ни в Хамптънс, където Ким се беше опитала да ме убие, макар и да беше по-малка. Ако не я бяха откарали в психиатрична клиника, вероятно и ние щяхме да имаме такава. Всъщност бях сигурна, че самата тя е отраснала с такава кухня.
Маги лесно можеше да си позволи такъв стандарт. Красива къща с бавачка, която да се грижи за Мат и мен. Можеше да притежава най-луксозните коли и да плаща на всяко училище, което се опиташе да ме изключи. Но тя никога не беше протестирала срещу наказанията ми, защото навярно смяташе, че са справедливи и по някакъв начин ще ми послужат като урок.
В действителност Маги бе решила, че да се грижи за мен е по-важно от това да пръска пари. Тя беше направила избор, който далеч не беше по силите на майка ми.
— Нали харесваш гъби шийтаке? — прекъсна мислите ми Рис. Ръцете му бяха пълни с всевъзможни зеленчуци.
— А… да, обичам гъби. — Изправих се, за да видя какво друго беше извадил от хладилника — все неща, които харесвах.
— Чудесно! — Рис се усмихна и изсипа продуктите в кухненската мивка. — Ще ти направя най-вкусните китайски зеленчуци, които някога си опитвала.
Той започна да реже продуктите и аз предложих да му помогна, но ми беше отказано. През цялото време Рис ми говореше разпалено за мотоциклета си, който беше получил миналата седмица. Опитвах се да поддържам разговора, но всичко, което знаех за моторите, беше, че са бързи и че това ми харесва.
— Какво правите тук? — Фин влезе в кухнята леко намусен.
Косата му беше влажна, очевидно скоро беше взел душ, и от него се носеше ухание на трева като след дъжд, но още по-сладостно. Той мина покрай мен, без дори да ме погледне, и тръгна към печката, където Рис беше сложил всички продукти в един уок тиган върху котлона.
— Зеленчуци по китайски! — обяви Рис тържествено.
— Виж ти! — Фин се надвеси над рамото му и огледа критично съставките в тигана. Рис се отдръпна малко, така че Фин да може да се пресегне и да си вземе нещо. Той го помириса и след това го пъхна в устата си. — Е, не е толкова лошо.
— Направо ми се подкосиха краката! — Рис сложи ръка на сърцето си и на лицето му се изписа израз на престорено удивление. — Нима моята храна получи одобрението на най-педантичния кулинарен критик в страната?
— Не. Просто казах, че не е толкова лошо. — Фин поклати глава, за да покаже, че не е особено впечатлен от актьорските заложби на Рис и тръгна към хладилника да си вземе бутилка вода. — И съм сигурен, че Елора е много по-педантичен кулинарен критик, отколкото аз някога ще бъда.