На пода се беше свило малко момиче. Беше облечено в бяла официална рокля, която сякаш бе направена от стара хирургична марля и освен това изглеждаше така, като че ли в някакъв момент е била хвърляна в огъня. Момичето седеше с подвити под себе си крака и рисуваше по пода с овъглена пръчка. Всички рисунки приличаха на очи и гигантски усти, пълни със зъби.
Лутър се облегна на бюрото и натисна звънеца.
— Ето го вашето момче.
Момичето се обърна и погледна към мен. Когато се усмихна, отстъпих крачка назад. Лицето му беше детинско и някак срамежливо, но устата му беше претъпкана с малки, остри зъби. Не нормалните, съвършени трийсет и два зъба, които се предполагаше да има едно човешко същество, а по-скоро петдесет или шейсет.
— О, скъпи — каза то, остави пръчката на пода и протегна към мен мръсната си ръка. — Трябваше да бъда по-внимателна. — Гласът й беше нежен, а изобилието от зъби я караше леко да фъфли. — Сега си мислиш, че съм грозна.
Беше напълно вярно, да. Изглеждаше грозна, може би дори плашеща, но очите й бяха големи и хубави. Щеше да бъде направо ужасяваща, когато пораснеше и станеше по-голяма, но за момента беше сладка по някакъв странен начин, както малката пуйка или бебето опосумче.
Тя потупа с ръка тежкия стол с огромната седалка.
— Ела, седни и поговори с мен. Разкажи ми за себе си.
Не седнах веднага. Беше ми трудно да си съставя мнение за нея. Беше различна от Лутър и от момичетата на купона на Стефани. Зъбатата й уста и дребният й ръст я правеха по-неприемлива, по-абсурдна от всички тях.
Когато приседнах внимателно на ръба на стола, тя отново започна да рисува по пода.
— Бях любопитна — каза, докато чертаеше нова уста с пръчката си. — Толкова се зарадвахме, че оживя през детските си години. Подхвърлените обикновено не оцеляват.
Кимнах, вперил поглед в нея отвисоко.
— Коя си ти?
Тя се изправи и се приближи към мен, взирайки се в лицето ми. Очите й бяха черни като бездънни ями, като перата на мъртва птица.
— Аз съм Мориган10.
Името ми прозвуча странно, сякаш беше на чужд език.
— Толкова се радвам, че намери смелост в сърцето си да ни посетиш — прошепна тя и се протегна да докосне брадичката ми. — Чудесно е, че се нуждаеш от нас, защото и ние се нуждаем от теб, а бизнес отношенията винаги са много по-удовлетворяващи, ако са взаимно изгодни.
— Какво искаш да кажеш с това, че се нуждая от вас? Не се нуждая от нищо.
— О, скъпи — каза тя с усмивка и ме хвана за ръката. — Не бъди глупав. Разбира се, че се нуждаеш. Вече си отслабнал ужасно много и ще става само по-лошо. Това наистина е най-доброто решение за всички нас. Ти ще ми помогнеш и в замяна ще те снабдя с всички лекарства и болкоуспокояващи, които ще ти трябват, и няма да ти се наложи да изживееш остатъка от живота си в бавна агония.
Наблюдавах я и се опитвах да разбера истинската причина, поради която бях тук.
— Какво искаш? — казах аз и гласът ми прозвуча издайнически нервно, което не ми хареса.
— Не бъди толкова подозрителен. Няма да поискам от теб нищо, което вече да не си пожелал в сърцето си. — Обърна се и коленичи отново на пода, рошейки небрежно с пръсти косата си, като от време на време скубеше тънки кичурчета от нея. — Въпреки че музиката едва ли е най-мощното средство за отдаване на почит, все пак върши работа доста прилично. И винаги търсим нова, свежа кръв за нашата сцена.
— Какво общо има това с мен? Аз съм… никой.
— Имаш хубаво лице — каза тя, скръсти крака и се заигра с роклята си. — И запазено, здраво тяло. Твоята цялост те прави неизмеримо ценен за мен. Ако това е приемливо за теб, ще те изпратя на сцената с останалите ми красавци, за да се появиш с тях пред града и да приемеш обожанието на хората.
Всеки път, когато изскубваше кичур коса, тя го поставяше отстрани до рисунката си, сякаш си правеше някаква колекция.
— Имаш предвид „Распутин“? Кога?
— Утре, в онзи прекрасен клуб, „Старлайт“.
— Но аз тъкмо ги гледах. Те свириха там миналата вечер.
— Намираме се в лош период — отвърна тя. — Не ми казвай, че не си видял признаците.
Помислих си за ръждясалите решетки и скоби в „Старлайт“ и кимнах.
— Градът се отдалечава от нас. Дъждът ги обезсърчава и вниманието на феновете не е и наполовина толкова отдадено, колкото би могло да бъде. Имаме нужда от цялото обожание, което можем да си осигурим. Ако сезонът е лош, ще ги изпращам навън всяка нощ, докато най-слабите дни отминат.
10
Мориган (Моригу, Моргана, Моргана льо Фей и др.) е една от най-важните богини в келтската митология. Тя е богиня на войната, на смъртта, но също така на страстта и плодородието; архетип за силното женско начало, плашещо мъжете, явявала се цялата в кръв на воините, които щели да умрат в битка. Животното, което я съпътства, е гарванът. В книгата богинята съзнателно е представена в друг облик, като символ на загиващата вяра в езическите богове. — Б.пр.