Приятелката на Ема, Джанис, седеше на ниска възглавничка пред плота и се ровеше из струпаните върху него купчинки клонки, корени и листа. Косата й този път не беше разпиляна, а беше прибрана назад и вдигната на стегнат кок, както правеше Ема преди лягане. Прическата правеше лицето на Ема да изглежда нежно и крехко, но при Джанис ефектът беше обратен. Лицето й беше напълно открито и се очертаваха ясно високите й остри скули и деликатната й челюст.
Беше поразително красива, но по начин, който никога не би могъл да съществува в реалния свят. Някак толкова загадъчно и свръхестествено, че когато хората се сблъскваха с такъв вид красота, обикновено не можеха да я приемат и трябваше да я разрушат. Беше подпъхнала единия си крак зад себе си под странен ъгъл, а другия беше потопила в малко езерце с бълбукаща и извираща от камъните вода.
— Привет, грознико, който не е грозен — каза тя, без да ме погледне. — Да не си дошъл за още от моите чудотворни лекове?
Мориган прескочи малките локвички, отиде до нея и я прегърна през врата.
— Ще вземе още малко от глогиновата отвара, моля. Само да вкуси, като за начало. Ако се справи добре утре и ни накара да се гордеем, ще видим дали не можем да му дадем по-сериозно количество.
Джанис се изправи и отиде до редицата с чекмеджетата. Носеше нещо като гащеризон, с копчета отпред, с дантела около врата и оголени рамене, който приличаше на старомодно долно облекло. Отвори един шкаф със стъклена вратичка и започна да рови из шишетата. Когато намери това, което й трябваше, го взе и го донесе на плота. Много внимателно облиза едно хартиено етикетче, прокарвайки целия си език по него, и го залепи на шишенцето. Взе молива, който беше забучен в кока й, и написа върху етикета нещо, което приличаше на голямо, небрежно 3. После се обърна и ме погледна.
— Една доза — каза тя и сложи шишенцето в дланта ми. — Не е много, но трябва да ти стигне, докато спечелиш правото за повече.
Зад гърба й Мориган се примъкна към работната маса и се протегна към купчината клонки. Джанис се обърна рязко и я плесна по ръката.
— Палавнице!
Момичето отстъпи назад с виновно изражение на лицето.
Джанис порови из листенцата и клонките, намери малко жълто цветенце и го постави внимателно зад ухото на Мориган. Тя прокара лекичко пръсти по цветето, усмихна се и закачливо наведе глава.
— Нашата Джанис е много мила, нали?
Вдигнах малкото шишенце.
— Заради това ли мъртвите момичета и хората от групата изглеждат добре?
Мориган поклати глава. Завъртя се и облегна топлата си брадичка на рамото ми.
— Вие сте напълно различен вид едни от други. Всеки има своя начин на оцеляване. Мъртвешко сините момичета са доста жилави и могат да бъдат напълно унищожени само чрез разчленяване и огън. Моите музиканти се нуждаят само от възхищение и обожание, за да оцелеят, а многоуважаемата ми сестра живее от кръвта и жертвоприношението на нещастни създания като Малкълм Дойл.
Втренчих се в нея.
— Искаш да кажеш, от мен? Ще ме убие ли?
Тя поклати глава.
— О, не. Малкълм Дойл беше малко момченце, взето от кошарката му, за да задоволи ненаситния апетит на сестра ми. Ти си някой друг.
Беше вярно, но все пак се чувствах странно да чуя да ми го казват така. Аз не бях Малкълм Дойл. Бях някой друг.
— Това означава ли, че са го… наранили?
— Тя преряза гърлото му — каза Мориган. — Беше много бързо. Предполагам, че даже е било почти безболезнено, но не мога да съм сигурна. Да — добави след минутка, увивайки и развивайки косата около китката си. — Всъщност, като се замисля, по-вероятно е да е боляло.
— Значи, когато казваш, че тя и нейните приятелчета се хранят от града, имаш предвид, че убиват?
— О, не, не… Това не са убийства, а жертвоприношения. И цената, която плащат хората, е доста ниска. Едва ли може да се определи като чак толкова голямо лишение и се случва едва на всеки седем години, а през това време градът расте и процъфтява. А когато градът е добре, и ние сме добре.
Спомних си колко зле се почувствах край кръводарителския център само от мириса на желязото в кръвта.
— Пиете ли… кръв?
Мориган поклати глава.
— Методите на Господарката12 са си нейна работа и нямат нищо общо с Дома на яростта. Нашето задължение е само да отидем в двора на църквата и да станем свидетели на принасянето на жертвата.
12
Господарката — в келтската митология женското начало е много силно и има множество женски божества. Тук авторката използва името на Господарката като събирателно на първичната женска енергия, но в нейния разрушителен, неконтролиран образ. — Б.пр.