— Откъде идва водата? — казах аз, загледан във въртящата се и клатушкаща се лодка.
— Отвсякъде. Пада от покрива и извира от земята.
— Не се ли притесняваш, че иска да ви удави?
— Скоро ще се умилостиви и ще спре да ни тормози. Може би вече дори съжалява за изблика си на гняв. Докато това стане, ние се приспособяваме доста добре към положението.
Усмихна се и зарита с крака по повърхността на водата.
— Сестра ми направи грешката да предположи, че понеже живеем по един и същи начин от доста време, сме обвързани с него завинаги. Но това не е така. Дай ни труповете на децата и ние ще ги отгледаме. Дай ни вода и ние ще се научим да плуваме.
— Водата обаче е много. Какво ще правите, ако не спре?
— Сестра ми ще стане по-мила след Деня на вси души. След като получи своето възлияние, може да я убедим да спре дъжда.
— Не знам какъв е този Ден на вси души. Същото като Хелоуин ли е?
Мориган се разсмя и ме удари с пръчката си по главата.
— Не бъди глупак. Хелоуин е просто другото име на стар езически празник с подобно име — Ал Халоус Ийв, само сега е съкратено малко, — когато местните палели фенерите си и хвърляли костите на умрелите си животни в огъня, за да държат дявола надалече. След това идва Денят на вси светии, на който се почитат светците — много е смешно, първо им отрязали пръстите, а сега ги пазят като реликви в църквите. И накрая е Денят на вси души и той е за останалите, за нас.15
— За останалите?
Мориган кимна.
— Създанията под земята. В този ден моята сестра си възвръща властта и получава жертвоприношенията си. Тогава се събираме в двора на църквата и палим билки, градински чай и седефче. И точно преди слънцето да изгрее, ставаме свидетели на изливането на кръвта и светът отново е по-добър.
Произнесе думите като че ли рецитираше стихотворение или ми разказваше легенда, а не като нещо, което се случваше редовно, от години насам, в един застаряващ град.
Погледнах я гневно.
— И вие не виждате нищо лошо в това? Господарката взема деца, за да ги заколи пред очите ви, и за вас това е нормално? Държиш се, сякаш това е съвсем в реда на нещата. Постоянно повтаряш колко е лоша Господарката, че е извън контрол — тогава защо някой не направи нещо?
Наблюдавах лицето й, как докосва устните си, като че ли несъзнателно се опитваше да прикрие зъбите си.
— Направи си услуга и не й се пречкай. Тя е ината, жестока владетелка и ще те накаже, преди да успееш да мигнеш или да си поемеш дъх. В момента в нейния дом има дете и тя ще го пази до нощта на ритуала.
— Значи ми казваш, че просто ще си стоиш тук и ще я оставиш да убие едно малко дете?
Сетих се за изпълнените с болка очи на Тейт, за отчаяното й упорство, че умрялото момиче не е сестричката й. Майка ми не искаше да говорим за това, но децата, които бяха вземани, отиваха някъде. Те не изчезваха просто така. Ако имаше причина за подмяната, то тогава може би Натали беше все още жива и чакаше някъде нощта, в която щяха да пролеят кръвта й.
Мориган се изправи и вдигна пръчката си като меч или скиптър.
— Нищо не можеш да направиш за това дете. Сестра ми е извратено създание, тя е звяр, не жена, и само ще пострадаш, ако застанеш на пътя й.
— Говориш за убийство на дете. Тя е нечия дъщеря. — Затворих очи и си поех дъх. — Нечия сестра.
— Тя е просто малка прашинка в голямата картина на света. Съвсем малка частица, изиграваща важната си роля на всеки седем години. Незначителна цена, която трябва да се плати за благосъстоянието и просперитета на всички.
Джанис дойде при нас, седна и потопи краката си във водата.
— Градът се нуждае от това, Маки. Всички се нуждаем.
— Значи всички се подреждате в редичка на гробището, палите билките си и убивате деца? Страхотно, а? Направо невероятно.
— Не го правим ние.
Гърлото ми се беше свило, все едно щях да се засмея, но не по онзи начин, когато всичко е весело и прекрасно.
— Но позволявате да се случва.
Джанис въздъхна и постави ръка на рамото ми.
— Ние не мислим за това по такъв рационален начин. За всички е добре. За нас, за Дома на мизерията, за местните и за града.
— Не — казах аз. — Това не е добре за града. Наранява ги, ужасява ги. Как може да са щастливи, когато някой взема децата им?
15
All Hallows Eve e пълното име на стария езически празник, честван в нощта на 31 октомври, който църквата нарича Вечерта на вси светии. През IX век църквата утвърждава 1 ноември за Деня на вси светии, в който да се прославят всички светци и мъченици, а през XI век 2 ноември е обявен за Ден на вси души, на който да се почитат всички мъртъвци. Постепенно трите празника се сливат и често се смесват в представите на хората. — Б.пр.