Тя се усмихна лукаво.
— А защо си мислиш, че не знам?
Засмяхме се и двамата, после спряхме също толкова бързо, колкото бяхме започнали. Беше зализала косата си назад като момче, но дори с мокра и щръкнала прическа и изранено лице, дори приседнала така, на старата веранда, тя беше красива.
— Тейт.
Тя ме погледна над найлоновата торбичка с лед, опряна на носа й.
— Какво?
— Съжалявам.
Тейт се загледа към двора и въздъхна.
— Знам.
— Не, не знаеш. Поне не всичко. Не е… не е каквото си мислиш.
Тя остави торбичката с лед на стъпалото до себе си и се обърна към мен.
— А ти откъде знаеш какво си мисля?
— Най-вече от личен опит.
Тейт се протегна напред и придърпа главата ми към себе си. После ме целуна, жадно и бавно. Хвана ме напълно неподготвен. Дори не се бях замислял дали имам някакъв шанс да бъда отново с нея, но ето, ръцете й бяха обвити около мен, устните й се притискаха до моите. А не й бях дал нищо друго, освен потвърждение на нещо, което тя вече знаеше.
Вдигнах ръка и докоснах лицето й, плъзнах пръсти по шията й. Когато се отдръпнахме, очите й бяха напрегнати и неразгадаеми. Косата й беше влажна под дланите ми.
— Какво беше това? — попитах я аз, без да откъсвам пръсти от шията й.
Тя се наведе към мен и ме хвана за китката.
— Искаш ли да се качим в стаята ми? Ела. Само за малко.
— Сигурна ли си, че това е добра идея?
— Виж, искаш ли да дойдеш или не?
Кимнах. Бях целият наелектризиран и останал без дъх и се опитвах да реша дали отново отношенията ни се бяха върнали към странната й система на възнаграждения, или тя имаше нещо по-искрено предвид. Не знаех дали целувката й означаваше нещо повече, освен признание, че й бях дал това, което тя искаше, но я последвах, защото ръката й беше топла в моята и все още усещах вкуса на устните й.
Стаята й беше смесица от стилове. Навсякъде по стените имаше плакати — Куентин Тарантино, Роб Зомби, Сами Соса…16
Всичко беше подредено, но не по типичния момичешки начин. Основният цвят беше сив, с изключение на ярката цветна завивка на леглото й. Когато Тейт седна на него, аз нарочно спрях на прага, със скръстени на гърдите ръце. Тя се наведе да развърже обувките си.
— Тейт?
Тя повдигна глава и ме погледна.
— Да?
— Защо го правиш? Това ли се случва, когато ти кажа каквото искаш да чуеш?
Тейт разтърси глава, докато събличаше тениската си.
— Никой не може да ми каже това, което искам да чуя.
Сутиенът й беше съвсем обикновен, бял. Тялото й беше по-слабо и по-жилаво, отколкото си бях представял, но гърдите й изпъкваха ясно над сутиена, нежни и закръглени като плод. Господи, Господи, Господи.
Тя захвърли тениската си на пода и ми протегна ръка.
— Ела тук.
Седнах на леглото до нея. Чувствах се неловко и ми беше прекалено топло. Тя обви ръцете си около врата ми, после ме целуна и аз я целунах и вече нищо не беше странно и неловко. Отвън проблесна светкавица. Задаваше се буря, облаците се струпваха над нас и небето ставаше все по-мрачно. Тейт се бореше със суичъра ми и измъкваше тениската ми през главата ми. Сгънах ръцете си, за да й помогна, главата ми се омота в дрехите, после най-накрая успях да се съблека. И двамата се засмяхме и знаех, че косата ми явно беше ужасно разрошена, защото тя я отметна от очите ми и я приглади надолу.
Пресегнах се зад гърба й, за да разкопчея сутиена й. Катарамата беше метална и опари пръстите ми, но след няколко опита се справих. Тя свали презрамките, наведена към мен, и ме остави да плъзна ръце по ребрата и по гърба й.
Когато я докоснах, си пое дъх и застина на място. Кожата й беше настръхнала и навсякъде я бяха побили тръпки. Сърцето ми биеше лудо, щеше да изскочи всеки момент, и не можех да кажа дали бях по-скоро развълнуван или нервен, но това нямаше никакво значение. И двете чувства бяха еднакво приятни.
Вятърът се усили и клоните на дърветата започнаха да се удрят в стъклото на прозореца. После проблесна още една светкавица, последвана незабавно от силен гръм.
Тейт беше примижала с очи, както се прави срещу ярка слънчева светлина. Наведох се към нея и я целунах по лицето, после в нежната свивка, точно под ухото. Тя се обърна, отпусна лицето си на рамото ми и се прилепи до голата ми кожа и аз отново изпитах веднага онова усещане за пълнота, за правилността на действията ни — можех да си остана така завинаги и никога нямаше да искам нещо друго. Всичко си беше на мястото.
16
Куентин Тарантино — американски режисьор („Криминале“); Роб Зомби — американски музикант (хеви метъл групата „Уайт зомби“), сценарист и режисьор на филми на ужасите; Сами Соса — легендарен американски бейзболист от доминикански произход. — Б.пр.