— Не. — Тръснах глава. — Ти не говориш за деца. Говориш за тела. За ограбване на гробове.
— Наричай го както си искаш. Попита как съм успяла да открадна майка ти и аз ти казах. Нощта беше дълга и в стаята й, пълна с мъртви красавици, размених едно мъртво нещо за едно живо и минаха часове, преди сестра ми да разбере. Преди да осъзнае, че любимата й играчка я няма и че безмълвното дете в нейната дневна е едно от нашите.
Поех си дъх, усещах, че ми се гади.
— Кажи ми как. Как накара Господарката да повярва, че тялото е истинско и живо.
Мориган се усмихна и поклати глава.
— Скъпи мой, то си беше истинско.
— Как тогава успя да я убедиш, как успя да подмениш нещо живо с нещо, което не е било такова?
Тя си играеше с висулката мече, въртеше я между пръстите си и си тананикаше.
— Нашите деца също се разлагат и гният, само че не толкова бързо колкото техните. Те не могат да намерят покой, децата, които не са оцелели в нито един от световете. Не знаят къде точно им е мястото.
Край камината посинелите момичета си шепнеха и се кикотеха, докато си сплитаха една на друга косите. Онази, която бях целунал, погледна през рамо към мен, само веднъж. После се обърна отново, с наведена глава.
Мориган се изправи и застана с лице към мен, държейки мизерната си кукла в едната си ръка, а в другата — пластмасовата висулка мече. Приличаше на малко момиченце, облечено в старомодни дрехи, леко странно, но зъбите й още ме ужасяваха, а очите й бяха черни и пусти.
— Не съм твой ангел — хранител и не ти дължа нищо, вече не. Ако смяташ да й се противопоставяш, това си е твоя работа, но трябва да си сигурен, че си готов да платиш цената. Човек винаги трябва да осъзнава последствията от своите действия.
— За каква цена говориш?
Момичето пусна куклата си и тя падна на земята с разперени под странен ъгъл ръце и крака.
— Ако още не си разбрал след случилото се тази сутрин, определено няма да ти кажа сега.
Усмихна ми се и ми подаде пластмасовото мече. Поколебах се за миг, после го взех.
Двайсет и седма глава
Да събудиш мъртъвците
Когато оставих зад себе си ръмежа и мъглата и се прибрах вкъщи, ме обзе огромно облекчение още щом отворих вратата, защото видях черния балтон на баща ми да виси на закачалката. Той беше в кухнята, седнал с гръб към вратата. Чайникът кипеше на печката и на плота имаше чаши, но Ема не беше с него, а аз не бях достатъчно смел, за да вляза вътре и да го попитам как се чувства.
Раменете му бяха прекалено отпуснати, главата му беше сведена, като че ли се молеше. Молеше или плачеше, но в този момент не можех да се справя с нито едно от двете. Събух си обувките и се качих горе.
Стаята на Ема беше пълен хаос — купчини книги, пластмасови купички с вода и отрязани филизи и клонки. Лавиците с книги стигаха до самия таван, а по стените бяха залепени картички и снимки на оранжерии и градини, изрязани от списания.
Тя седеше на леглото си, сгушена, обвила ръце около раменете си и изглеждаше много дребничка. Дланите й отново бяха с нормалния си цвят, а върху раните и драскотините й имаше лепенки. Погледна ме притеснено.
— Здравей.
Нямах сила да й отвърна. Исках да я попитам защо не е долу, при баща ни. Ръцете й бяха розови, нормални. Нападението на мъртвите момичета от сутринта не можеше да е причина да стоят в различни стаи.
Миризмата на пушек все още се усещаше навсякъде, беше се пропила по дрехите и в косата ми. Дънките на Ема от вчера бяха захвърлени на пода. Надушвах и разтеклия се катран от плочите на покрива и мириса на изгорели медни жици.
Ема се облегна на таблото на леглото си, все още обхванала лактите си с ръце.
— Защо ми го причиниха?
— Защото вбесих някого.
— Заради нещо важно ли?
Тя се извърна към прозореца така, че не можех да виждам лицето й. Не знаех какво да й кажа. Когато го направих, мислех, че е важно, но какво всъщност бях постигнал?
— Взех ти ръкавиците. — Извадих ги от джоба си, метнах ги на леглото до нея и те просто паднаха там, розови и мръсни.
Ема ги взе. След секунда си ги сложи. Седнах до нея и се огледах сред целия този боклук. По бюрото и по пода имаше разпилени книги, страниците им бяха отбелязани с лепящи се листчета и цветни кламери. Множество книги по химия и фолклор и копие на „Балада за Там Лин“18.
18
„Балада за Там Лин“ — много популярна шотландска балада, съществуваща в различни версии, за смъртен в плен на царицата на феите, спасен от силата на истинската любов. — Б.пр.