— На теб? Странно.
— Какво? Ти да не мислиш, че винаги съм бил такъв, какъвто ме виждаш сега — честен, твърд, но и циничен полицай? И аз, също като теб, трябваше да си изградя защита срещу мръсотията.
— Е, нека да е така, както казваш.
Отвъд градината светнаха прозорците на къщата точно срещу дома на Стоун. През широкия прозорец видяха, че в стаята влиза жена, облечена в строг делови костюм.
— Наблюдавай това, Дино — сръга го Стоун.
— Какво да наблюдавам?
— Жената от отсрещната къща.
— Защо?
— Така, наблюдавай я. Сигурен съм, че ще ти бъде интересно.
Дино видя как високата жена с дълга червена коса започна да се съблича.
— Прав си — съгласи се, — наистина е интересно.
— Гледай, гледай — каза му Стоун.
Жената грижливо окачи костюма си, после свали комбинезона, разкопча сутиена, освободи се от чорапогащите и бикините, след което постави съблеченото си бельо в кош за пране. Голото й тяло беше слабо, но стройно и красиво, с високи и твърди гърди.
— Охо — възхитен възкликна Дино.
— Бива си я, а?
Жената отвори един килер, извади оттам прахосмукачка, включи я в мрежата и се залови да почиства стаята.
— Какво прави, по дяволите? — попита Дино.
— Почиства. Това се повтаря два-три пъти седмично — връща се от работа, съблича се чисто гола и почиства спалнята си с прахосмукачка. После изчезва от погледа за малко — предполагам, че чисти и останалите стаи в апартамента. След време се връща в спалнята, прибира на място прахосмукачката и отново изчезва. Понякога леко ми маха с ръка.
— Искаш да кажеш, че знае, че я гледаш ли?
— Ами според мен поне половината от съседите я гледат — каза Стоун.
Дино рязко се изправи в креслото.
— Я виж там — гласът му беше напрегнат.
— Това правя, гледам я — отвърна Стоун.
— Не става дума за нея, там има някакъв тип.
— Къде?
— До вратата на стаята.
Стоун се взря и видя, че Дино има право: в полумрака под касата на вратата се таеше тъмна фигура.
— Може да е приятелят й.
— Не, виж го само как стои. Изглежда тя не си дава сметка за присъствието му.
— Да, тя не го вижда, а шумът от прахосмукачката сигурно й е попречил да го чуе.
Жената продължаваше да чисти, обърната с лице към прозореца. Мъжът излезе от сянката и направи няколко крачки към нея. Беше нисък и слаб, с гъста ситно къдрава коса — почти като на африканец, но иначе беше бял.
— По дяволите — изпъшка Дино, — държи нож в ръката си.
Сега и Стоун забеляза оръжието. Мъжът приближи зад жената, хвана я с ръка през гърлото, издърпа я рязко назад и повдигна нагоре брадичката й.
Дино скочи от креслото, отвори широко прозореца, извади пистолета от кобура и изкрещя:
— Да не си посмял, копеле!
Стоун остана прикован към креслото. Мъжът отсреща гледаше право към тях.
Дино се прицели и стреля два пъти. В горния десен ъгъл на отсрещния прозорец се появиха две дупки.
— Привлече вниманието му — каза Стоун.
Мъжът изглежда не обърна никакво внимание на факта, че някой го наблюдава. Резна напреко с ножа изпънатото гърло на жената и кръвта шурна по голото тяло. Тя се свлече надолу, но мъжът продължаваше да дърпа нагоре главата й, за да разтваря раната на гръкляна.
— Пусни я или ще те застрелям на място, копеле! — изкрещя Дино.
Мъжът не се подчини, а заотстъпва назад, без да пуска жената, държеше тялото й като щит пред себе си.
След още няколко крачки я пусна и изчезна от стаята.
— Звъни веднага на 911! — викна Дино и навлече палтото си. — Аз отивам отсреща. Знаеш ли адреса й?
— Не зная номера на апартамента, ще трябва да го налучкаш — рече Стоун и вдигна слушалката на телефона.
— Остани тук и внимавай да не напусне къщата през градината — каза Дино и изтича към вратата.
— Дино! — спря го Стоун.
— Какво има?
— Познавам този тип — каза Стоун. — Зная кой е убиецът.
— После — махна с ръка Дино и изчезна надолу по стълбите.
Стоун съобщи за убийството, после взе от едно заключено чекмедже пистолета си и застана да наблюдава задния вход на отсрещната къща. Надяваше се, че ще има възможност да стреля по престъпника. След около две минути съзря Дино и един униформен полицай в спалнята на жената. Дино му даваше някакви наставления, после униформеният изчезна от стаята. Дино посегна към телефона и набра някакъв номер.
Стоун забеляза, че неговият телефон мига, и вдигна слушалката:
— Дино?
— Ела тук — каза Дино и затвори.
Стоун затъкна пистолета в колана си, грабна палтото и излетя от апартамента.
6
Докато тичаше към отсрещната страна на квартала, Стоун внимателно оглеждаше всеки срещнат, надявайки се да съзре престъпника със ситно къдравата коса. Не беше никакъв проблем да открие къщата — пред нея вече бяха паркирани в две редици черно-бели полицейски коли с мигащи светлини. Униформен полицай охраняваше входа. Стоун му показа картата си на полицай в оставка и получи разрешение да влезе.