Егърс отново произнесе високо и ясно:
— Дали ще можем да си поговорим малко насаме, Марти? Разполагам с информация, която може да повлияе върху делото, бих искал да я споделя с теб преди да свикаш съдебните заседатели.
— Съжалявам Бил, точно сега нямам време — Бруъм се обърна и закрачи към залата.
— Вчера се опитах да говоря с теб по телефона — викна подире му Егърс. След миг вратата се затвори зад гърба на Бруъм.
Репортерите незабавно се скупчиха около него.
— Каква информация имате за окръжната прокуратура, господин Егърс — попита го един от тях.
— Мисля, че е по-добре да я предам на господин Бруъм, преди да разговарям с вас. А сега ви моля да ме извините. — Седна до Стоун и му прошепна: — Непременно ще те покани да дадеш показания още сега. Ако не го направи, пресата ще го разкъса.
Стоун остана да чака спокойно. Пристигнаха и други свидетели. Стоун се поздрави с облечения в цивилни дрехи сержант Тим Райън от 19-ти участък. Докато разговаряха, зазвъня мобилния телефон на Стоун. Той се извини на сержанта, отдалечи се по коридора и едва тогава отговори:
— Да?
— Тук е Дино.
Стоун чу в слушалката доволното хихикане на Дино.
— Какво има?
— Преди час обискирахме апартамента на Дийкън, познай какво намерихме.
— Дано да е оръжието на убийството.
— Е, нямахме чак този късмет, но намерихме дневника на Сюзан Бийн.
— Това е страхотно! — възхити се Стоун. — Прегледахте ли го?
— Съмняваш ли се? Записките са доста лаконични, но показват ясно, че тя е знаела за използването на подправени записи по делото срещу Данте.
— Дневникът намесва ли и Бруъм?
— Пряко — не, но е доста трудно да приемем, че Бийн е знаела за това, а Марти е бил в неведение. Както и да е, по отношение на Дийкън това е първостепенен мотив за пред съда. Самият факт, че дневникът на убитата е у нега, го обвинява. За нас това го прави заподозрян номер едно, към него прибавяме и Кели. Най-малкото, ще мога без проблеми да изхвърля Кели от полицията заради укриване на присъствието на Дийкън в близост до мястото на престъплението.
— Прибрахте ли вече Дийкън?
— Още не сме, но следим и него, и Кели. Засега не съм разпратил бюлетин за тях, не искам да ги подплаша.
— Това са страхотни новини, Дино. Идват съвсем навреме.
— Не са ли те призовали все още?
— Чакам да вляза.
— Наблъскай му го както се полага и от мен.
— Не се съмнявай. Мога ли да използвам това, което ми каза?
— Действай. До скоро виждане.
— Ще се видим ли на вечерята при Едуардо?
— Поканен съм — каза сухо Дино.
— Значи ще се видим — приключи разговора Стоун и се върна на мястото си на пейката.
— Какво има? — попита го Егърс.
— Направо няма да повярваш… — но не можа да завърши, тъй като вратата на заседателната зала се отвори и съдебният пристав промуши навън глава.
— Призован е Стоун Барингтън! — проехтя гласът му в коридора.
— Тук — изправи се на крака Стоун.
Приставът отвори широко вратата и го покани в залата.
С енергична крачка Стоун отиде до свидетелското място. Срещу него бяха съдебните заседатели — съвсем обикновени граждани. Мартин Бруъм се беше изправил уверено, със скръстени пред гърдите си ръце. Съдебният секретар накара Стоун да се закълне, че ще говори истината, само истината и нищо друго освен истината.
— Представете се за протокола — подкани го Бруъм.
Стоун съобщи името и адреса си и добави:
— Бих искал да се протоколира, че не се явявам пред този състав по призовка, а по собствено желание.
— Да, да — раздразнено поде Мартин. — Какво работите, господин Барингтън?
— Адвокат съм — отговори Стоун.
— Преди това сте бил полицай, нали така?
— Да. Работих четиринадесет години в Нюйоркското управление на полицията и достигнах до детектив втора степен.
— При какви обстоятелства напуснахте тази работа? Защо не продължихте да работите до пенсиониране?
— По време на служебна акция бях ранен и вследствие на това бях освободен от управлението по здравословни причини. Получих пълна пенсия и премии. — Отговорът видимо се оказа неочакван за Бруъм и той се смути.
— Разбирам — каза, колкото да дойде на себе си. — Познавахте ли се с лицето Сюзан Бийн преди да бъде убита?
— Да, запознах се с нея във вашия дом — отговори Стоун и посочи на коя дата е станало това.
Гримасата на лицето Бруъм показа видимо недоволство, че този отговор ще бъде протоколиран.
— Но сте я срещали и преди тази дата, нали?
— По време на дело на един мой клиент тя е била сред помощниците на прокурора, но всъщност почти не си я спомням оттогава. Когато ни запознаха във вашия дом, нито се сетих, че съм я срещал преди, нито тя ми припомни подобно нещо.