— Да, струва ми се. От сутринта не съм разговарял с Дино, но се надявам да проведе успешно разпитите на Том Дийкън и на един друг полицай във връзка с убийството на Сюзан Бийн.
— О, мисля, че всичко е наред — каза уверено Бианки, сякаш разполагаше със сигурна информация как върви разпитът, смятам и че оттук нататък няма да имаш проблеми с хора от типа на Бруъм.
— Много съм ви задължен — благодари Стоун.
— Не желая — Бианки подчерта думите си с красноречив жест — приятелите ми да се чувстват задължени. Успея ли да окажа помощ на приятел, тя сама по себе си е моята награда. Освен това, аз далеч не съм човекът, на когото да се чувстваш задължен. Пази независимостта си от всички, най-вече от мен.
Стоун истински се зачуди как да разбира това.
— Бил Егърс много неща ми разказа, така че успях да намеря отговор на много от въпросите си, както и да си създам по-пълна представа за теб като личност. Ще призная, че всичко, което чух от него, напълно съвпадна с инстинктивната ми преценка за теб.
Стоун продължаваше да слуша мълчаливо.
— Беше ме приятно да чуя, че си честен мъж и верен приятел, че имаш силно чувство за справедливост. Уверен съм, че ще мога да използвам човек като теб в много от деловите си начинания.
— Едуардо — проговори най-сетне Стоун, — благодарен съм за доверието, но мисля, че бих предпочел по-скоро да ви бъда приятел, отколкото да работя при вас.
За първи път Стоун видя Бианки широко усмихнат.
— Ето, че продължаваш да оправдаваш доверието ми. Знаеш добре колко много държа на Долче.
— Напълно ви разбирам. — каза Стоун, чудейки се на поврата на разговора към Долче.
— Нейното щастие и нейната сигурност са особено важни за мен, възприемам ги много лично. И другите — например моят внук — са много важни за мен, но Долче има особено място в сърцето ми. Прилича много на мен, разбира важните неща — моралната двойственост на охолния живот, нуждата от законност за успехите, разумната употреба на ресурсите. Силно желая тя да бъде пълноценна жена. Вярно, от известно време насам това стана невъзможно. Сега…
Иззвъня мобилният телефон на Стоун и той притеснено бръкна в джоба си.
— Извинете Едуардо, но съм дал на неколцина този номер и трябва да отговоря.
— Разбира се, моля.
— Ало?
— Тук е Дино, с Бианки ли си?
— Да.
— Добре, че се обадих.
— Не те разбирам.
— След една минутка ще ти обясня всичко, толкова ми трябва, за да стигна до къщата. Излез на входа, ще ти се наложи да пропуснеш вечерята.
— Дино, какво е станало, по дяволите?
— Мителдорфер се появи.
— Идвам веднага. — Стоун затвори телефона и стана от мястото си.
— Много съжалявам, Едуардо, но няма да мога да остана на вечеря. Дино се обади, появил се е човекът, когото издирваме, нападателят на Мери Ан. Дино идва да ме вземе.
Бианки се изправи на крака.
— Разбирам, Стоун. И аз съжалявам, че прекъсваме разговора си, но се надявам да го подновим в скоро време.
— Моля да поднесете моите извинения на Долче и Мери Ан.
— Непременно.
Ръкуваха се и Стоун забърза към входната врата. В момента, когато Пиетро я отвори пред него, сирената на полицейската кола прозвуча съвсем наблизо.
62
Стоун се качи почти в движение и веднага му се наложи да се вкопчи в колана, защото Дино завъртя колата извън алеята и изпод гумите полетяха ситни камъчета.
— Разказвай сега — нетърпеливо изрече Стоун, когато колата пое уверено по пътя.
— Обади се портиер на жилищен блок на Парк авеню — започна Дино, докато задминаваше една друга кола, с мигащи светлини и виеща сирена. — Той разпознал Петер Хаусман по рисунката във вестника, но загубил малко време, докато се реши да се обади. В този блок живеел Мителдорфер под името Хауърд Мензиес.
— Държал е да запази същите инициали на името си, все пак.
— Сигурно има носни кърпички с извезани инициали. Както и да, та Хаусман се появил в блока, след като ние хванахме брат му. Същата вечер Мителдорфер препродал обратно на дилъра си купения нов-новеничък мерцедес — с голяма загуба, събрал си багажа и потеглил за летище „Кенеди“. Обяснил, че връща урната с праха на съпругата си в нейната родина.
— Тоест на Елоиз Енцберг?
— Позна. Портиерът веднага я разпозна по снимката, която му показа Анди Андерсън.
— Значи е отлетял за Германия?
— Не съм сигурен в това, през следващия час има полети за Лондон, Париж, Рим и за още поне десетина градове; плюс четири за Германия. Сега проверяваме за пътници с имената Мензиес и Хаусман в списъците. Повече ще научим от Анди, той ще ни посрещне на летището. — Тук Дино смело кривна по забраненото за движение резервно платно, за да задмине един камион.