— Обиждаш ме, Дино.
— А с Долче как ще се разбереш?
— Не съм убеден, че човек може да я вразуми.
— А така, започваш да загряваш картинката.
— В момента съм прекалено уморен, не ми се ще да мисля по този въпрос — въздъхна Стоун. — А и съм замаян от болкоуспокояващите, дано успея да се кача до спалнята преди да съм заспал.
— Да ти помогна ли? — предложи Дино.
— Няма нужда, ще се справя сам. — Стоун отвори вратата на колата и излезе под дъжда. — Лека нощ, Дино.
— Лека нощ, Стоун. Ще ти се обадя утре да ти кажа новините за Мителдорфер.
— Непременно.
Стоун затвори вратата на колата и бавно изкачи стълбището пред къщата. Усети, че няма да се справи понагоре и взе асансьора. Лекарствата го унасяха.
За негово учудване в спалнята светеше. Долче спеше гола, едва завита с чаршаф. Изглеждаше невинна и мила като сънено дете.
Измъкна ръката си от подвижната превръзка, съблече се безшумно и след като угаси светлината, се мушна в леглото до нея. Тя се размърда на сън и се протегна към него. Лъчите на нащърбената луна падаха върху лицето й.
— Добре ли си? — попита го в просъница.
— Нищо ми няма. Ти как се вмъкна тук?
Тя повдигна вежди.
— С дистанционното за гаражната врата. Докарах колата ти. Какво стана?
Усети, че ще я разсъни напълно, а нямаше никакво намерение да го прави. Погали я нежно и тя заспа отново.
— Утре ще ти разправям — прошепна съвсем тихо и се отпусна в прегръдката на съня.
Нямаше абсолютно никаква представа какво щеше да й каже утре.