— Също като този престъпник, така изглеждаше.
Дино отново се зае с телефона.
— Обажда се Бакети. Намерете досието на Хърбърт Мителдорфер — и продиктува името буква по буква. — Преди единадесет-дванадесет години е бил осъден за убийство. Докладвайте ми в кой затвор е бил изпратен и какво е положението му в момента. Няма да затварям, чакам на телефона. — После погледна към Стоун. — Обзалагам се, че са го пуснали миналата седмица.
— Не бих се учудил — каза Стоун.
— Спомняш ли си нещо повече за този тип? — попита Дино.
— Не особено. Не беше много едър; бих казал, че беше дълбоко разстроен, на ръба на психясването.
— Добре де, но какво, по дяволите, ще има против теб?
— Не си ли спомняш, че аз го арестувах?
— Да, но нали бяхме заедно; а той не е тръгнал да убива мои познати засега.
— Засега — натърти Стоун.
Дино помръкна.
— Господи!
Стоун промърмори нещо под носа си.
— Какво каза?
— Най-лошите страхове се сбъдват, превръщат се в кошмар наяве, това казах.
7
Дино караше с малко над сто и шестдесет километра в час по магистралата, която пресичаше Ню Йорк, когато видя в огледалото за обратно виждане мигащите светлини на полицейската кола. Стоун си помисли, че Дино всеки път кара така, сякаш току-що е откраднал автомобила. — Ах, дяволите да го вземат — изпъшка Дино. Бръкна в жабката за сигналната светлина, закрепи я на покрива и я включи в гнездото на запалката. Пътният полицай забеляза сигналите от колата на Дино и изключи своите.
Бакети удари рязко спирачки и едва не се блъсна в следващия го автомобил, след което спря на ситния чакъл по банкета.
— Дино — ядоса се Стоун, — по тази магистрала ограничението е 110 км в час. Толкова ли не можеш да караш с около сто и двадесет, като нормален човек?
— Като теб например, дето никога не караш бързо — озъби се Дино.
Зад страничното стъкло откъм шофьора се появи пълното лице на младия полицай.
— Ти пък какво искаш? — попита весело Дино, показвайки служебната си карта.
— Искам шофьорската ви книжка и талона — доста сухо отвърна полицаят.
— В момента виждаш единствения документ, който можеш да се надяваш, че ще ти покажа — каза Дино. — Ако можеш да четеш, ще разбереш, че съм лейтенант от полицията на Ню Йорк. В момента отивам по служебна задача в затвора „Синг Синг“.
— Покажете си шофьорската книжка и талона и не ме карайте да повтарям — процеди полицаят през зъби.
Дино бръкна в страничния си джоб за мобилния телефон, като с това си движение принуди полицая да отскочи назад и да посегне за пистолета си.
— Виж какво ще ти кажа — изрече бавно Дино, — сега ще се обадим на полковник Джо О’Брайън в управлението в Поукипси и ще го уведомим, че конният полицай — той хвърли поглед към идентификационната карта на младежа — Варковски се държи на магистралата като начинаещ задник и възпрепятства провеждането на разследване на тройно убийство. — Докато говореше, започна да натиска бутоните на телефона.
— Добре де, добре — вдигна ръце полицаят. — Обаче карайте по-бавно, става ли?
— Виж какво, Варковски — дръпнато изрече Дино. — Ако ме изчакаш на това място, след няколко часа отново ще ме видиш да карам с над сто и шестдесет километра в час. — Затвори с трясък вратата на колата, потегли бързо и остави полицая в облак прах на банкета край пътя.
— Винаги съм твърдял, че си ненадминат в умението да си създаваш приятели, Дино — обади се Стоун.
— Да, да, да — промърмори Дино, загледан в стрелка та на спидометъра, която отминаваше 160.
— Наистина ли се познаваш с полковник О’Брайън от Поукипси?
— Миналата година държа реч на една вечеря, на която присъствах, но лично не се познаваме.
В Поукипси поеха по пътя към „Синг Синг“, показаха служебните си карти на пропуска и пазачите ги насочиха към място за паркиране.
— Всъщност някой знае ли, че идваме тук? — попита Стоун, след като излязоха от колата.
— Преди да тръгнем насам ее обадих в канцеларията на охраната на затвора. Трябва да търсим началника на охраната.
Влязоха през врата с надпис „Посетители“, показаха служебните си карти и попитаха за началника на охраната.
— Трябва да предадете оръжията си — уведоми ги де журният.
Дино веднага подаде пистолета си, а Стоун разгърна палтото си, за да покаже, че не носи оръжие.
Появи се цивилен мъж на около петдесет години, със здраво телосложение и подстриган на канадска ливада, махна на Дино и Стоун да го последват през една врата, после я заключи зад гърба им. Без да си направи труда да се представи, мъжът попита:
— И така, вие искахте да се срещнете с?…