Выбрать главу

Портиерът на блока ги забеляза.

— Горе вече има двама униформени, господин Бакети — извика, когато те притичаха към асансьора. Две минути по-късно бяха в апартамента и Дино прегръщаше Мери Ан, която далеч не изглеждаше объркана.

— Нищо ми няма — каза тя. — Не прави от мухата слон.

Дино седна на дивана до нея.

— Хайде сега ми разкажи какво се случи.

— На ъгъла на пресечката към нас слязох от таксито и тръгнах към блока. Почти бях стигнала до входната, врата, когато забелязах онзи тип — идваше от противоположната посока. Изразът на лицето му беше особен, заплашителен. Когато се приближи на няколко стъпки от мен, извади от джоба си голям сгъваем нож и го отвори. Аз вече си бях пъхнала ръката в чантичката, — Тя посочи оставената на едно кресло чантичка, от едната й страна в кожата личеше дупка. — Стрелях по него още преди да успее да ме нападне, улучих го и той се обърна.

Но не беше лошо ранен, можеше да тича, и веднага побягна.

— Къде го уцели?

— Нямах много време за прицелване, стрелях в главата му. Мисля, че го раних в ухото.

— Кое ухо?

— Ами… лявото. Това е дясно, това е ляво… да, в лявото. Когато побягна, притискаше длан към ухото си, видях, че през пръстите му се процежда кръв.

Дино се обърна към единия от униформените полицаи:

— Слез долу и провери за следи от кръв по тротоара.

Не допускай някой да стъпи върху тях. Искам да вземете проба за изследване.

Полицаят изтича.

— А ти — посочи Дино втория полицай — се обади по телефона в управлението и поискай да изпратят веднага експерт, за да вземе проби от кръвта.

Полицаят отиде до телефона и мигом започна да набира номера.

— Сега по-добре ли се чувстваш? — попита Дино жена си.

— Идеално — отговори тя.

— Достатъчно добре ли си, за да ми отговориш на един много важен въпрос?

— Съвсем добре съм. Какво толкова искаш да научиш?

— Искам да разбера: откъде си се сдобила с пистолет, по дяволите? — строго повиши глас Дино.

Мери Ан сърдито отмести поглед.

— Татко ми го даде.

— Взела си пистолет от баща си?!

Стоун знаеше, че бащата на Мери Ан е италианец, човек от старата школа, с много връзки, с широк диапазон от интереси в бизнеса — от легалния до този, който заобикаляше закона, притежаваше доста познати сред хората, които не се разделяха с пистолетите си.

— Да, взех го — озъби му се тя, — защото знаех, че ти няма да ми разрешиш да нося пистолет.

— О, чудесно — каза подигравателно Дино. — Като познавам баща ти, не бих предположил, че си е направил труда да ти извади разрешително за носене на оръжие.

— Ако искаш да знаеш, направи си този труд — отвърна му Мери Ан. — Щом не ми вярваш, виж разрешителното, в чантата ми е.

— Слава Богу, че не си се застреляла. Ти не умееш да боравиш с пистолети.

— Слушай, Дино, има ли смисъл да ти казвам, че ако нямах пистолет, сега щях да лежа просната долу на тротоара, наръгана с голям нож?

— Е, добре де, добре — примирително вдигна рамене Дино, след като видя, че не може да излезе на глава с нея този път. — Можеш ли да опишеш външността на нападателя си?

— Около четиридесетгодишен, към метър и седемдесет висок, жилав и със ситно къдрава коса, като на африканец.

— Чернокож ли е?

— Не, но косата му е такава, като на африкански евреин.

— Африкански евреин ли? Какво значи това?

— Така наричахме в гимназията еврейските момчета със ситно къдрави като на негри коси.

— А иначе приличаше ли на евреин?

— Не особено. Все пак беше с тъмна коса, почти черна.

— С какво беше облечен?

— Носеше шлифер, изглеждаше доста нов, разбираш ли? Без нито една гънка, все едно току-що го е взел от парно гладене.

— Нещо друго?

— Не, шлиферът му скриваше другите дрехи. Беше еднореден, това си спомням със сигурност.

Пристигнаха детективите Андерсън и Кели и Дино ги информира за последните събития.

— Анди, вземи телефона и се разпореди да пуснат бюлетин с описанието на престъпника до всички служби за издирване. Информирайте всички болници в Манхатън да очакват появата на лице с подобно описание, с рана от куршум в главата, по всяка вероятност — в лявото ухо. Непременно ги уведомете, че е въоръжен с нож, така че да действат много предпазливо. Не бих искал този тип да намушка някоя медицинска сестра.