— Първо, аз не съм зле, а и Арингтън не е такава, каквато я представяш — възрази Стоун. — Вярно е, обърках нещата — не се реших в подходящия момент, а след това, докато се наканя…
— И докато се наканиш, какво?
— Бях решил да й поискам ръката, когато тръгнем на разходка с платноходката. Бях го решил твърдо. Но тогава снежната буря я задържа в Ню Йорк и, не щеш ли се появи Колдър… ами, той беше добра възможност, а и тя нямаше основания да очаква, че аз ще бъда по-добра партия от него.
— Така значи, търсиш вината в себе си?
— Да.
— Обвини нея и ще ти стане по-леко. Най-добрият начин да направиш поносимо отсъствието на една жена, е да се настроиш против нея, да я намразиш.
— Ще опитам, няма да забравя съвета ти — каза Стоун.
— Смяташ ли, че има някакви шансове тя да напусне Колдър?
— Не. Има син от него. Вързана е вече.
— Е, няма да е първият случай, в който хора с дете се развеждат.
— Не си мисли, че и това не ми е минавало през ум.
— Защо просто не се вдигнеш до Лос Анджелис при нея?
— Аз не използвах момента навремето, а и тя направи своя избор. Сега просто трябва да свикна с положение то.
— Сигурен ли си, че детето й е от Колдър, а не от теб?
— Нали направиха всички тестове, Дино. Тя не би ме излъгала за подобно нещо.
— Е да, жените никога не лъжат.
— Защо ще ме лъже? Би дошла при мен, ако детето беше мое. Така се бяхме разбрали. А ти защо задълба по тази тема?
Дино сви рамене.
— Прецених, че този разговор може да ти бъде от полза.
— Е, прав си наистина, сега се чувствам по-добре.
— Говориш като някакъв свит скапаняк — каза Дино, след което смени темата. — Ще отделя един човек да те пази, да знаеш.
— Не е необходимо.
— Напротив! Знаеш, че този тип ви е проследил вечерта, когато е убил Сюзан Бийн.
— Тук си прав.
— Притеснявам се, че би могъл да разпознае Мери Ан някъде в града.
— Разбирам как се чувстваш.
— Ясно е, че е поработил предварително, има добра представа за начина ни на живот, очевидно ни е следил.
— Това наистина е опасно.
— На всичко отгоре не знаем колко време ще продължи тази история. Може да си е набелязал и други наши познати. Ти имаш ли връзки с момичета?
— Не, с никого.
— Не приличаш на себе си, Стоун.
— Все пак така е по-добре, нали — поне не съм принуден да се обаждам на жените и да ги предупреждавам, че някакъв луд кръвопиец броди на свобода и се забавлява.
— Той е луд, нали?
— Във всеки случай това, което върши, говори, че е ненормален, дори и да е отмъщение.
— Хрумна ли ти, че една от жертвите му изобщо не те познава? Тя просто е имала нещастието да живее срещу теб.
— Да. Излезе ли нещо от проверката на живеещите от моята страна на блока?
— Не — поклати отрицателно глава Дино, — нищо.
Всички са почтени граждани.
— Той определено я е видял през прозорците от задната страна — замислено произнесе Стоун. — В никакъв случай не я е избрал случайно.
— Искал е ти да наблюдаваш всичко — съгласи се Дино, — както и аз, може би.
— По-гадно нещо от това не бях виждал през живота си.
— Много добре разбирам чувствата ти.
Дино взе телефона и натисна един от запаметените номера.
— Бакети на телефона, свържете ме с Андерсън. Анди? Искам утре да изкопаеш досието на Хърбърт Мителдорфер. Убил е жена си преди дванадесет-тринадесет години. Искам да разпиташ някогашните му съседи от стария район, заселен с немци, мисля, че беше в Ист Ейтис. Поговори със съседите му, със собствениците на магазинчета, с всички, които си го спомнят. Най-вече провери някой знае ли дали е имал семейство, особено син или племенник; разбери нещо за приятелите му, поговори с тях… Искам да узная всичко, каквото си спомнят хората за него. Иди и на последното му работно място.
Там има една дама — Елоиз Енцберг, тя е работила с него, може би все още работи там. С нея говори много внимателно и учтиво, виж дали няма да се изпусне нещо за него. Откакто излежава присъдата си в „Синг Синг“, тя му пише редовно. Освен това поискай от надзирателите на затвора списък с посетителите на Мителдорфер за последните две години. Докладвай ми незабавно, щом откриеш нещо, искам да знам всяка подробност. Не затваряй все още. — Дино прикри микрофона на слушалката и се обърна към Стоун: — Сещащ ли се за още нещо?
Стоун повдигна вежди.
— Кажи им да разберат кои са били приятелите на Мителдорфер в затвора и дали някои от тях са били пуснати на свобода неотдавна.
— Добра идея — кимна Дино и даде съответните инструкции на Андерсън. — Не се сещам за нищо друго, което бихме могли да направим — каза на Стоун, след като свърши разговора. — А ти?