— Добро утро. По-добре ли се чувстваш сега?
— Допреди минутка, да, бях по-добре.
— Какво се е случило? — попита напрегнато Дино.
— Получих съобщение от престъпника — каза Стоун и му прочете текста на телеграмата. — Пъхнал я е под входната ми врата преди пет минути.
— Не затваряй — предупреди Дино и превключи на друга линия.
Докато чакаше, на Стоун му призля от мисълта в каква беля можеше да вкара Джоан Робъртсън.
— Чакаш ли? — дочу гласа на Дино.
— Да.
— Изпратих ново, по-подробно описание за полицията от твоя квартал — каза Дино. — Нямам представа какво повече бих могъл да сторя засега.
— Има още нещо — каза Стоун.
— Давай!
— Направих една голяма грешка. След смъртта на Алма, Бил Егърс ми предложи да изпрати на нейно място човек, докато си намеря постоянна секретарка. Жената дойде още тази сутрин. Съвсем бях забравил за нея.
— По дяволите!
— Така е — съгласи се Стоун.
— Трябва непременно да я измъкнем оттам — каза Дино.
— Какво предлагаш?
След кратък размисъл Дино попита:
— В онзи твой гараж няма ли място за една кола?
— Има. Нали съм се наканил да си купувам, разчистил съм кашоните пред гаража.
— Добре, ще изпратя кола без опознавателни полицейски знаци; ти имай грижата да отвориш вратата на гаража. Нека да вкарат колата вътре, ти настани дамата на задната седалка и те ще я изведат. Ще ги предупредя да внимават много да не ги проследят.
— Чудесно — отвърна Стоун. — Кажи им да ми се обадят, като наближат къщата.
— Добре.
Стоун окачи слушалката и се върна в кухнята.
— Джоан, боя се, че няма да мога да се възползвам от: услугите ви, поне за сега.
— Ваша воля — отговори жената и стана от мястото си.
— Не, не, седнете. Сега ще чакам да ми изпратят кола, която да ви върне във вашия офис.
— О, няма нужда, господин Барингтьн. Не е далеч, а и времето навън е толкова приятно.
— Боя се, че е много необходимо даже — каза Стоун. — Ще ви вземе полицейска кола.
— Полицейска кола? Не ви разбирам.
— Няма да влизам в подробни обяснения, само ще ви помоля да ми се доверите.
— Както кажете — сви рамене тя.
Телефонът иззвъня и Стоун вдигна:
— Ало.
— Анди Андерсън е. Вече сме на вашата уличка.
— Благодаря — каза Стоун, — сега ще отворя гаража — Елате с мен — обърна се към Джоан Робъртсън.
Тя стана от мястото си.
— Добре.
Стоун я поведе към гаража надолу по задното стълбище и през залата за гимнастика. Натисна копчето и вратата започна да се издига със скърцане. След миг в гаража влезе кола, управлявана от Мик Кели, до него седеше Анди Андерсън. Стоун отвори вратата и помогна на Джоан да се настани на задната седалка.
— Моля ви да се снишите на седалката и да останете така, докато детектив Андерсън не ви каже да се изправите.
Джоан се засмя.
— Нищо по-странно не ми се беше случвало.
— Правим го заради вашата сигурност, повярвайте ми.
Благодаря ви, че дойдохте да ми помогнете. Аз ще ви се обадя, когато нещата се оправят. — После затвори вратата и даде знак на Андерсън. — Тръгвайте! — Колата потегли към улицата и Стоун веднага спусна вратата на гаража.
На връщане към кухнята се досети, че има насрочена среща за обяд, която не би и помислил да отмени.
11
Стоун изчака да стане 12.30 и се обади на Алекс фон Бидер, един от собствениците на „Четирите сезона“.
— Здравей Алекс, Стоун Барингтън се обажда.
— Добро утро, Стоун. Резервация за обяд ли искаш?
— Да. Имам уговорка за 13 ч. С една млада дама — Сара Бъкминстър се казва.
— Художничката ли?
— Именно.
— Много е добра, имам две нейни картини.
— Бива си я. Проблемът обаче е, че съм възпрепятстван да дойда. Затова ще ти бъда много благодарен, ако я настаниш до някой интересен посетител, за да и бъде забавно…
Фон Бидер се засмя:
— Разбира се.
— Моля те и да й дадеш моя телефонен номер с молба да ми се обади.
— Разбира се.
— Тя си пада по шампанското, сервирай й половин бутилка добро шампанско. Запиши го на моята сметка.
— Ще се погрижа за всичко, не се безпокой.
Стоун му благодари и затвори телефона. Стомахът му стържеше. Ядосваше се, че провали обяда.
Тъкмо си похапваше сандвич с шунка, когато телефонът иззвъня.
— Ало.
— Сара е. Разбирам, че ме караш да те чакам.
— Ужасно съжалявам. Вярвай ми, нямах търпение да обядвам с теб, но ме сполетя нещо… крайно неприятно.
— Значи какво, сама ли трябва да се справя с бутилката „Вьов-Клико“?
— Боя се, че засега не виждам друга възможност.
— След обяда мога ли да дойда при теб?
— Не, не прави това в никакъв случай.