После взе бутилката с шампанското и последва Сара към кухнята.
13
В кухнята блестяха достойни за скъп ресторант уреди и гранитни плотове. Сара настани Стоун на един стол, откъдето да може да я наблюдава, и се развихри. Сипа в тиган с дълга дръжка обилна порция зехтин и докато се загрее, иаряза домати, чесън и пресен босилек.
Когато зехтинът беше готов, Сара пусна в тигана шест филийки италиански хляб и ги запържи от двете страни.
После нареди филийките върху дървена чиния и ги заля с гъстия сос от домати, чесън и босилек. Вдигна блюдото и се отправи към вратата.
— Идвай с мен.
Стоун взе бутилката „Амероне“ и я последва през хвърчащата вратичка до много приятен кът за хранене, където ги чакаше подредена за двама маса.
— Собствениците обичат да обядват тук — каза на Стоун. — Иначе оттатък — тя махна с ръка към вратата — има по-голяма столова, с маса за осемнадесет души.
Стоун запали свещите на масата. Двамата седнаха с лице към прозореца, откъдето се виждаше Сентрал парк и светлините на къщите от южната част на града. Наля вино в чашите и вдигна наздравица:
— За щастливата ни среща!
— Чудесен тост! — отвърна Сара и отпи от чашата си.
— О, това е направо страхотно! Какво е виното? — „Амероне“.
— Възхитителен аромат. Сега си хапни италианска брушета.
Стоун си отряза от хлебчето и го опита.
— Чудесно е. Бързо го приготви, но наистина е страшно вкусно.
— Радвам се, че ти харесва. Нали ти казах, научих се на доста неща в Тоскана.
— Къде по-точно беше ти?
— В областта Кианти — това е на север от Сиена, пада се малко на юг от Флоренция.
— Знаеш ли, досега не съм бил в Европа.
Сара го погледна безкрайно учудена.
— Не ми се вярва.
— Така е, докато бях полицай, все не можех да си позволя такова пътуване, а сега пък съм постоянно зает.
— Ще се справим с този недостатък — подхвърли тя — веднага след откриването на изложбата ми.
— Сигурно ще е много приятно — отвърна той, довършвайки последната брушета.
— Така ще стане, уверявам те. — Тя вдигна неговата чиния. — Основното ядене е във фурната, сега ще го донеса.
Стоун отпи малко вино. Погледът му се зарея към парка. Помисли си, че и неговата къща е много хубава, но няма такава прекрасна гледка.
Сара донесе топлото ядене.
— Това са канелони — поясни тя, като му сервира малки палачинки, пълнени със ситно смляно свинско месо. Заля ги с гъст сметанов сос, след което сипа и на себе си.
— Ти май трябва да се откажеш от рисуването и да се заемеш с готвене — каза Стоун.
Справиха се без да бързат с канелоните, след което Сара поднесе за десерт каноли — сладки ролца с шоколад и плодове. Щом завършиха вечерята и изпиха виното, Сара го измъкна от масата и го поведе през апартамента към горния етаж.
— Да ти покажа стаята за гости — измърка нежно.
Въведе го в една обзаведена с вкус спалня и го прегърна през врата. — Сега следва друг десерт — и го целуна.
Стоун си мислеше, че никога не се е чувствал по-добре. Вечерята беше превъзходна, а след като усети гърдите й и почувства палавия й език, направо…
Точно тогава се чу някакво бръмчене.
— Какво беше това? — попита той.
— Домофонът — промърмори тя и продължи да го целува. — Не му обръщай внимание.
— Мисля, че трябва да отговориш — каза Стоун.
— Забрави.
— Може да е нещо сериозно, Сара.
— Добре де, добре — отдръпна се недоволно и отиде да отговори. — Ало. Кажи, Дан. Не, сега не мога. Не, не, невъзможно.
— Какво има? — попита Стоун.
Тя закри с длан слушалката и каза:
— Дежурният иска да сляза долу, за да говоря с полицията.
— Отговори му, че слизаш веднага — посъветва я Стоун.
— Да не се полудял?
— Моля те, кажи му, че слизаш веднага.
— Слизам веднага — каза тя и окачи слушалката. — Какво се разиграва тук, по дяволите? За какво й е на полицията да говори с мен?
— Ти стой тук. Аз ще сляза — реши Стоун.
— И кога ще се върнеш? — жално попита Сара.
— Веднага щом ми се удаде възможност. А докато ме няма, не отваряй вратата никому, сериозно ти казвам — никому, освен на мен.
— Започваш да ме плашиш, Стоун.
— Не се притеснявай, всичко ще бъде наред. Ще се върна бързо.
Излезе тичешком от апартамента. В коридора натисна копчето на асансьора и погледна нагоре към светещите цифри на етажите, за да види дали е тръгнал. Асансьорът не бе помръднал от партера. Натисна отново копчето — пак нищо. Опита вратата вляво от себе си, видя, че води към стълбището и се затича надолу.