Докато слизаше, измъкна пистолета, зареди и пусна предпазителя. Слизането от шестнадесетия етаж му отне няколко минути. Най-сетне стигна до партера, прилепи ухо до вратата към фоайето и се заслуша. Не чу нищо подозрително.
Открехна леко вратата и огледа фоайето. Не видя никого, нямаше хора и зад плота на портиерната. Кабината на асансьора зееше с отворени врати. Стоун свали предпазителя на пистолета, хвана го с две ръце пред себе си и бавно пристъпи напред. Не откри никого зад гарнитурата, приближи се до плота на портиера и се надвеси над него. „Боже мили!“ — възкликна, без да иска на глас: Повдигна плота и отвори ниската вратичка, която водеше отзад. Полицаят и един от портиерите лежаха в локва кръв. Бързо се увери, че и двамата са безжизнени.
Изправи се и едва тогава забеляза две неща: в едната стъклена врата имаше дупка от куршум, а от дясната страна пред блока мигаха сигнални светлини. Излезе навън и видя полицейска кола без опознавателни знаци.
Вратата на шофьора беше широко отворена, червената сигнална лампа на таблото мигаше. Автомобилите безпрепятствено се движеха покрай нея по Пето авеню. Къде бяха Кели и Андерсън, дяволите да ги вземат? Докато отиваше към колата, мина покрай два паркирани автомобила.
— Господин Барингтън?
Обърна се по посока на гласа и забеляза портиера, приклекнал между двете паркирани коли.
— Истински ужас, господин Барингтън!
— Какво стана? — бързо попита Стоун.
— Дойде един мъж с пратка за някого и аз му отворих външната врата. Той се насочи към портиерната и без да продума и дума, застреля полицая и опря дулото на пистолета в главата на Дан. После видях как Дан вдигна слушалката на домофона. Аз избягах на улицата и след малко чух втори изстрел.
— И после какво стана?
— След около минута дочух отново изстрели. Мъжът, когото бях пуснал в блока, излезе тичешком навън, притича покрай мен и прескочи оградата на парка. Миг след него изтича навън офицерът, който обслужваше асансьора, и взе да се озърта на всички страни. Аз му извиках, че мъжът избяга в парка и той се втурна натам.
После видях, че червената светлина на онази кола мига, от нея излезе друг мъж, предполагам, че беше полицай, и хукна подир онези двамата.
— Да си чул мъжът от колата да е викал за помощ? — попита Стоун.
— Не, не съм.
Стоун отиде до полицейската кола, откри микрофона и го включи:
— Координатор?
— Координаторът слуша, кой се обажда?
— Аз съм Барингтън, бивш полицейски офицер. — После продиктува адреса на местопроизшествието. — В сградата има двама убити — един полицай и един цивилен.
Други двама полицаи преследват престъпника в Сентрал парк. Изчакайте. — После се обърна към портиера:
Как изглеждаше човекът, когото пусна в сградата?
— Нисък, носеше топла канадка с качулка. Не го разгледах много добре.
Стоун включи отново микрофона:
— Престъпникът е бял мъж, нисък на ръст, облечен е с канадка с качулка. Въоръжен и опасен. Единият от полицаите, които го преследват, е облечен в портиерска униформа, другият е с цивилни дрехи. Поискайте да изпратят сериозно подкрепление в парка, в участъка между Двадесет и втора и Седемдесет и пета улици; също и одна патрулна кола за жилищния блок. Освен това, открийте лейтенант Дино Бакети от 19-то управление и му предайте бързо да дойде тук.
— Вие къде ще бъдете?
— Ще пазя във фоайето на блока.
— Прието. Край.
Стоун остави микрофона в колата и се обърна към портиера:
— Ела с мен. Ще чакаме във фоайето, докато пристигнат полицаите.
— Слушам.
Върнаха се във входа на сградата и Стоун се приближи до асансьора.
— Странно защо убиецът не се е изкачил нагоре с асансьора.
Портиерът огледа кабината и каза:
— Асансьорът е заключен, ключът от него ще да е бил у полицейския офицер.
— Друг ключ няма ли? — попита Стоун.
— Има, в горното чекмедже на бюрото — посочи с ръка портиера. Личеше му, че няма никакво желание да се приближава до самото място.
Стоун взе ключа и го мушна в джоба си. Дочу звука на приближаващите полицейски коли. Вдигна слушалката на домофона, прегледа списъка на живеещите и набра номера на апартамента на Сара. Оттам никой не отговори, независимо от продължителното звънене.
14
Стоун остави слушалката, провери номера на апартамента и го набра отново. Същият резултат.
Когато вдигна глава от домофона, видя как от две спрели отвън патрулни коли изскочиха униформени полицаи и се затичаха с извадени пистолети към входа на блока. Даде си сметка, че те едва ли го познават и в техните очи ще бъде просто един въоръжен цивилен човек. Затова остави пистолета си върху плота, отдалечи се от него, извади полицейската си карта и я вдигна високо. Щом влязоха той им извика: „Аз съм в акция!“, за да не го застреля някой прекалено нервен полицай. Полицаите се спряха.