— Какво става тук? — попита един от сержантите.
— Аз съм полицай в оставка — отговори Стоун. — Пистолетът ми е върху плота в портиерната. Там лежат двама убити — един полицай и един цивилен. Цивилният е от портиерите на блока.
Сержантът свали надолу оръжието си.
— Казваш се Барингтън, нали? Беше в Деветнайсти, заедно с Бакети, а?
— Точно така.
Полицаят погледна зад плота на портиерната.
— Господи! — възкликна. — Кой ги е застрелял?
— Другият портиер е видял как престъпникът е изтичал от блока, прекосил е улицата и е прескочил през оградата в парка. Детективите Андерсън и Кели са тръгнали да го преследват. Аз се обадих от колата на Кели — поисках да изпратят подкрепление в парка, между Двадесет и втора и Седемдесет и пета улици. Помолих освен това диспечера да намери лейтенант Бакети и да му ка же да дойде тук.
— Значи на нас не ни остава нищо друго, освен да чакаме съдебния лекар?
— Бих искал двама души да се качат с мен горе. Всичко това се случи, докато вечерях с моя приятелка на шестнадесетия етаж, и като слязох, помолих дамата да остане горе. Преди малко й звънях по домофона, но тя ме ми отговори.
Сержантът се обърна към хората си:
— Гарсия — с мен, другите останете тук да пазите.
— Мога ли да си взема пистолета? — попита Стоун, сочейки към оръжието си.
— Разбира се — кимна сержантът.
— Има ли ключ за шестнадесетия етаж — обърна се Стоун към портиера.
— Там зад плота, в касата за ключовете.
Стоун пристъпи внимателно покрай труповете, намери ключовете за етажите, прибра оръжието и като се отправи към асансьора, взе да търси нужния му ключ във връзката. Деблокира асансьора и натисна копчето за етажа.
— Аз съм Макелъни — представи се сержантът.
— Спомням си те — отговори Стоун, — тъкмо беше постъпил, когато аз напуснах полицията. Бързо си се издигнал.
— Каква е тази дяволска история тук, господин Барингтън? — смени темата сержантът.
— Някакъв тип иска да се докопа до Бакети и до мен.
Проследил ме е вечерта дотук, а с Андерсън и Кел му бяхме устроили засада. Номерът ни обаче не мина.
— Той ли се е опитал да нападне съпругата на Бакети?
— Същият.
Асансьорът спря и те излязоха на площадката пред апартамента.
Сержантът се огледа наоколо и подсвирна леко.
— Вътре трябва да е жената, която остана да ме чака.
Освен това тук живеят и двама прислужници — мъж и жена, но не зная в коя част на мезонета са стаите им.
Предлагам вие двамата да огледате долния етаж, а аз ще се кача на горния. Ако не намерите никого, елате горе при мен.
— Ясно — одобри сержантът.
Стоун отключи вратата и леко я открехна. Премина възможно най-тихо през галерията, но все пак трите чифта обувки не пресякоха съвсем безшумно мраморния под.
Когато стигнаха във всекидневната, Стоун махна с ръка на двамата полицаи да огледат етажа, а после се отправи към горния.
Полицаите извадиха пистолетите си и започнаха огледа.
Стоун свали предпазителя на пистолета си и бързо заизкачва безшумно по стълбите. Вратата на спалнята на Сара беше отворена, той промуши глава вътре и се огледа, след което бързо се отдръпна. Успя единствено да види, че леглото вече не е оправено. Приклекна и пристъпи в спалнята с насочен напред пистолет. На втората крачка го стресна пронизителен писък.
Стоун бързо се обърна и се оказа с насочен пистолет към голата Сара Бъкминстър.
— Стоун! Какво правиш, дявол да те вземе?
Стоун свали пистолета.
— Сама ли си? Има ли някой друг в апартамента?
— Разбира се, че съм сама. Да не си въобразяваш, че щом излезеш, аз ще си доведа друг мъж тук?
Стоун въздъхна тежко и натисна предпазителя на пистолета.
— Какво става, за Бога? — рязко попита тя.
— Ти защо не отговори, когато ти звънях по домофона? — зададе въпрос на свой ред Стоун.
— Защото бях под душа — каза Сара. — Исках да се освежа след вечерята.
Стоун я притисна към себе си в продължителна прегръдка.
— Прощавай, че те уплаших. Най-добре е сега да се облечеш и да слезем долу. Полицията пристигна.
Той я остави да се облече и излезе от стаята. Когато стигна до долния етаж, двамата полицаи тъкмо се появяваха от различни страни във всекидневната.
— На този етаж няма никого — каза сержантът. — А ти откри ли нещо?
— Дамата си е горе, нищо не й се е случило. Предполагам, че прислужниците са в техните си стаи.