Дочуха стъпки откъм галерията и веднага насочиха натам пистолетите си.
— Ей, аз съм, Бакети! — Дино се появи с вдигнати ръце и всички въздъхнаха с облекчение. — Наред ли е всичко? — попита.
— Да — отвърна Стоун. — Бях се притеснил, защото звъннах по домофона от портиерната на Сара, но тя не ми отговори.
— А долу какво е станало, по дяволите? — попита Дино.
— Престъпникът се е появил тук, заявил, че носи пратка и портиерът го пуснал през входната врата. Онзи отишъл направо към бюрото на портиера и застрелял твоя полицай, след което опрял дулото на пистолета до слепоочието на другия портиер и го накарал да се обади на Сара и да я повика да слезе долу. Вместо нея обаче слязох аз и намерих два трупа. Оцелелият портиер ми каза, че Андерсън и Кели тръгнали да преследват престъпника в парка. После се обадих да изпратят подкрепа. Това е всичко.
— Как смяташ, дали е разбрал, че сме му устроили засада тук? — попита Дино.
— Предполагам, че не. Мисля, че е застрелял полицая само за да стресне портиера. Не мога да си обясня обаче къде се е намирал Андерсън в момента, когато онзи е влязъл във входа — асансьорът беше блокиран.
— Гадна история! — процеди Дино. — Е, какво, нашият човек премина от нож на пистолет, става все по-опасен.
— Така изглежда.
Дино вдигна поглед към стълбището и това накара Стоун да се обърне. Сара слизаше при тях.
— Сара, сигурно си спомняш Дино Бакети? — каза Стоун.
— Естествено — отвърна тя и му подаде ръка.
— А това е сержант Макелъни.
— Здравейте — поздрави и него вежливо тя. — А сега някой може ли да ми каже какво се разиграва тук?
— Боя се, че работата е много лоша — обясни Стоун. — Онзи тип, за когото ти говорих, е убил тук един полицай и вашия портиер, Дан. Сега полицията го търси в парка.
— Дан? Този мил човек?
— Да, съжалявам.
Коленете на Сара омекнаха и тя се свлече върху едно канапе. Стоун приседна до нея.
— Слушай ме сега, веднага трябва да те изведем оттук. Искам да си събереш багажа възможно най-бързо.
Дино ще те закара в моя апартамент.
— Ама защо аз да изчезвам оттук? — попита тя. — Мен не ме заплашва нищо.
— Грешката е моя, моля за извинение. Казах ти, че онзи тип напада близки на мен и Дино хора. Сега ме е страх, че и ти си в опасност. Той вече знае къде живееш.
— Стоун има право, Сара — намеси се Дино. — Трябва да те изведем оттук. Сградата има ли гаражи?
— Има — отговори тя. — Входът им е от другата страна на блока.
— Добре, ще ви взема със Стоун оттам с моята кола.
— Поискай от портиера карта за отваряне на вратата на гаража — предупреди го Сара. Не даваше вид да е загубила присъствие на духа.
— След десет минути ще съм там — каза Дино. — Първо искам да дам някои разпореждания, за да сме сигурни за входа на блока. Макелъни, охранявай ги с твоите хора, докато аз не ги кача в колата.
— Слушам, лейтенант — козирува сержантът.
— Отивам да си събера багажа. — Сара се изправи и тръгна нагоре по стълбите.
Стоун я последва.
— Вземам си само най-необходимото — каза Сара, докато хвърляше дрехите си в една чанта. — После ще се върна за останалото.
— Не бих искал да се връщаш тук, докато не спипаме този тип — възрази Стоун. — Затова си прибери всичко.
След десет минути слязоха с асансьора в гаража. Двамата полицаи ги охраняваха с извадени пистолети. До колата ги чакаше Дино. Наместиха багажа на Сара в отворения багажник и веднага потеглиха към Търтъл бей.
— Сега поне сме сигурни, че онзи не наблюдава къщата — подхвърли Дино. — Все още е някъде в парка, ако не са го хванали вече.
— Дано да излезеш прав — обади се Стоун.
15
Легнаха си изтощени и заспаха веднага. След бурните събития от вечерта Стоун не се чувстваше лирично настроен и предположи, че и на Сара не й е до това. По-късно, някъде призори, му се присъни еротичен сън с нея. Почти беше стигнал до кулминацията, когато разбра, че всъщност не спи и не сънува. Отвори очи. Кестенявите коси на Сара покриваха корема му, устните й докосваха слабините му, а той галеше бедрата й.
— Не, недей повече — каза и я привлече към гърдите си, — няма да остане нищо за теб.
— Искам да има много за мен — прошепна тя, обсипа го с целувки и го придърпа върху себе си.
Стоун целуваше гърдите й и се опитваше да овладее тялото си, но много скоро разбра, че възбудата му е твърде силна. За по малко от минута и двамата шумно свършиха и се отпуснаха с лице един към друг. Тя го прегърна и се притисна плътно до него.
— Ти си типичен американец — каза.
— Тоест?
— Също като мен си, много си шумен. Докато англичаните — те не казват нищо секси.