— Значи — бам, бам и мерси, мадам?
— Ами, само бам, бам.
Стоун се засмя:
— А какво ще кажеш за италианците?
— Те са самозадвижващи се — каза тя. — Има един стар виц — италианецът използва спортния автомобил като продължение на пениса си, докато англичанинът го използва като негов заместител.
— Излиза, че имаш интерес да си в Щатите — каза Стоун, — Аз дори нямам собствена кола.
— Е, това обяснява доста неща — засмя се тя.
— Макар че имам намерение да си купя. В крайна сметка, нали си имам гараж.
— Наистина е жалко гаражът да стои празен — съгласи се тя. После плъзна ръка надолу и започна да го гали нежно. — Май ще е най-добре да те използвам още веднъж, преди да си почнал да си пилееш енергията в бързо каране.
— Да знаеш, че съм поостарял. Сега може и да не стане толкова бързо отново.
— Мисля, че не си прав. — Стисна леко пръсти.
Видя ли? Реагира добре.
— Изглежда, имаш право — задиша тежко Стоун.
Тя го възседна и каза:
— Аз ще управлявам.
Звънецът на входната врата извади Стоун от унеса.
Обърна се, видя, че стрелките на часовника показват 7.15 часа, натисна копчето на домофона и измънка едно „Да?“ — Аз съм детектив Томас Дийкън от Манхатънското отделение на прокуратурата — чу нисък глас.
Нещо познато, помисли си Стоун и след малко се сети, че Дино му беше показал един мъж с подобно име на партито в дома на Мартин Бруъм. Спомни си, че не го бе харесал още от пръв поглед.
— Искам да поговорим — рече Дийкън.
— Да сте чували някога нещо за работно време? — попита Стоун.
— По това време вече повечето хора са на крака.
— Звънни ми пак след 9 часа — каза Стоун. После видя до себе си голата Сара и се поправи: — Не, след 10 — и затвори слушалката.
Звънецът веднага звънна отново.
— Какво има? — изръмжа Стоун.
— Искам да говоря незабавно с теб, Барингтън.
— Ходи се чукай — отвърна Стоун и прекъсна връзката. Обърна се в леглото, прегърна Сара и мигновено заспа.
Телефонът го събуди отново, но този път вече минаваше девет.
— Ало?
— Обажда се Дино.
— Здравей. Имахте ли късмет снощи да спипате на шия престъпник?
— Не — отговори Дино, — макар хората ми да претърсваха парка почти до сутринта. Онзи явно ще да е намерил някаква дупка и се е покрил. Хората ми пазят всички изходи в парка, надяваме се по някое време да тръгне да излиза.
— А разбра ли какво е станало с Анди Андерсън снощи?
— Блокирал е асансьора и отишъл до тоалетната за помощния персонал. След като чул изстрелите, веднага е излязъл с изваден пистолет. Анди решил, че ще може да пипне престъпника, но онзи изтичал навън, прекосил булеварда и се скрил в парка. Анди не могъл да стреля по него, страхувал се е да не улучи някой пешеходец. Предполагам, че Кели се е затворил в колата и е реагирал бавно, дори не е повикал подкрепление. Много добре, че ти се сети за това.
— Надявам се престъпникът да се стресне — каза Стоун. — Сега вече сигурно ще размисли два пъти, преди да опита отново.
— Особено ако Анди е успял да го рани. Това ще му е вече второ раняване, след като и Мери Ан го е уцелила.
Жалко обаче, че не са го улучили в гърдите.
— Спомняш ли си онзи тип Дийкън, дето ми го пока за на партито на Мартин Бруъм?
— Да.
— Ами, тази сутрин, преди още да пукне зората, беше цъфнал пред вратата ми.
— И какво искаше от теб?
— Не знам, казах му да върви на майната си.
— Сигурно ще е било нещо във връзка със смъртта на Сюзан Бийн.
— Ако е така, май е позакъснял, нали?
— Аха.
— Не теб звъня ли ти?
— Не.
— Мисля просто да го отпратя към районното полицейско управление.
— Не го дразни излишно, Стоун.
— Че защо не? Той не си ли позволява да се държи нагло с мен? С теб никога не сме тропали по вратите на хората в седем сутринта, нали така?
— Освен когато сме отивали да ги арестуваме. Да знаеш, че сигурно ще се върне при теб с онези от отряда за борба с тероризма. Впрочем, Мартин Бруъм е новоназначеният главен заместник-окръжен прокурор.
— Не съм разбрал.
— Днес следобед ще го обявят. Носи се слух, че старият прокурор ще се оттегли и така ще даде летящ старт на Бруъм за изборите.
— Ще повярвам на това само когато го видя със собствените си очи — възрази Стоун. — Само онази с косата може да накара стария прокурор да напусне поста си. Че и това дори не е сигурно.
— Какво ще кажеш да вечеряме заедно довечера?
— Хайде да ти отговоря по-късно. Твоите хора продължават ли да ме пазят?
— Преди малко изпратих две коли при твоя дом, едната от тях няма никакви полицейски обозначения — каза Дино. — Ако някой те следи, тази кола на свой ред ще тръгне подир него.