— Благодаря ти, Дино — изрече топло Стоун. — Задължен съм ти. Но трябва да те помоля за нещо. Не бих искал по никакъв начин Сара да пострада. Ще се разпоредиш ли едната от тези коли да я пази ден-два?
— Разбира се. В крайна сметка нали излезе, че той преследва наши близки, а не теб или мен. Ще възложа тази задача на Андерсън и Кели.
— Благодаря ти.
— Трябва да вървя. Обади ми се следобед.
— Добре. — Стоун стана от леглото, остави Сара да спи и отиде да вземе душ. След като се изкъпа и облече, слезе в кухнята. Направи си кафе, препече си един геврек и разгърна вестник „Таймс“. Снощните събития явно се бяха случили след приключването на броя, но убийствата на Сюзан Бийн и на съседката му Миранда Хирш бяха отразени прилично, макар и не дотам изчерпателно. И за двете жени имаше некролози.
Входният звънец звънна и Стоун отговори по домофона.
— Томас Дийкън. Сега дали вече е достатъчно късно?
— Минете откъм входа на офиса ми — каза Стоун, — ще ви отворя там.
Затвори слушалката и взе чашката кафе със себе си.
Докато слизаше по стълбите, все се чудеше какво ли ще иска този от него, по дяволите.
16
Стоун посрещна Дийкън и придружаващия го мъж на входа откъм улицата, въведе ги в офиса и ги покани с жест да седнат.
— Така — провлече, след като се настани Стоун, — и какво искате?
— Това е детектив Симънс — представи колегата си Дийкън — Ние разследваме убийството на Сюзан Бийн.
— Мисля, че това разследване се води от 19-то полицейско управление — възрази Стоун.
— Нашето разследване отменя тяхното — отвърна Дийкън.
— Като чуе това, лейтенант Бакети ще остане доста изненадан.
— Не ми пука дали Бакети ще се изненада — процеди Дийкън. — Имам някои въпроси и ви съветвам да ми отговаряте точно и да не увъртате.
— Слушай, Дийкън — започна с леден глас Стоун, — ако искаш да ти съдействам, ще ти кажа, че си тръгнал по грешен път. Първо ме будиш призори, после ми идваш в къщата, пренебрегваш полицейското разследване и се държиш като гестаповец. Ако искаш да разговаряш с мен за каквото и да било, първо започни с общоприетите любезности.
— Господин Барингтън, моля да извините нашето нашествие в такъв ранен час тази сутрин. Убит е високопоставен служител от кабинета на окръжния прокурор. Ще ви бъдем особено благодарни, ако се съгласите да отговорите на някои наши въпроси, чиято цел е да изясним събитията през онази нощ.
Стоун реши, че това вече е друго нещо и изрече снизходително:
— С удоволствие ще ви помогна с каквото мога.
— Благодаря. Бихте ли описали какво правихте във въпросната вечер, след като излязохте от къщи?
— Разбира се. През онази вечер напуснах дома си към 19.30 часа. Взех такси до ресторанта на Илейн, който се намира на Второ авеню, между Осемдесет и осма и Осемдесет и девета улица. Имахме среща с лейтенант Дино Бакети, за да вечеряме заедно. По-късно, мисля, че беше малко след 22.30 часа, той предложи да отидем на тържеството в дома на Мартин Бруъм. Ако не се лъжа, пристигнахме там към 22.45 часа. Веднага след като ни представиха на домакините, аз си взех чаша с питие, отидох в библиотеката и там намерих Сюзан Бийн. Поговорихме си малко и решихме да отидем някъде да вечеряме. Тъй като повечето от близките ресторанти бяха вече затворени или затваряха, госпожица Бийн ми предложи да отидем в нейния апартамент и да си поръчаме китайска храна. Когато се обадихме по телефона в ресторанта, ни казаха, че нямат възможност тази вечер за доставка на храната вкъщи и госпожица Бийн ме попита дали бих отишъл да взема поръчката от заведението.
Съгласих се, отидох за храната и когато се върнах, заварих госпожица Бийн на пода в кухнята, с прерязано, гърло. Обадих се на 911, съобщих за убийството и изчаках на място идването на полицията.
Симънс трескаво записваше думите на Стоун.
— Казахте, че сте се срещнали с лейтенант Бакети за вечеря, нали така?
— Да.
— И какво излиза, само няколко часа по-късно сте щели да вечеряте с госпожица Бийн.
— Когато се срещнах с лейтенант Бакети в ресторанта на Илейн, не бях гладен, хапнах само малко салата.
— Разбирам — каза Дийкън така, сякаш не разбираше нищо и кимна на Симънс да отбележи това противоречие.
Стоун вдигна очи нагоре и въздъхна.
— Кога и къде се запознахте за първи път с госпожица Сюзан Бийн? — продължи с въпросите си Дийкън — Същата онази вечер, в дома на Мартин Бруъм.
— Не сте ли се срещали преди това?
— Не.
— Да сте чували за нея?
— Най-малкото — не си спомням.