— В качеството си на адвокат нали се явявате на съдебни процеси?
— Да.
— Никога ли не сте имали нищо общо с госпожица Бийн в адвокатската си практика?
— Не.
— Преди години, доста скоро след като сте напуснали полицията и в началото на адвокатската ви работа, вие сте представлявали в съда човек на име Марвин Хърбърт Ван Флийт.
— Точно така.
— Не си ли спомняте кой беше адвокат на противната страна?
— Мисля, че се казваше Пол Хейвърти.
— А спомняте ли си кой му беше помощник?
— Не. Искам да кажа — беше една млада жена, не си спомням името й — Стоун примигна. — Да не е била Сюзан Бийн?
— Сега спомнихте ли си?
— Спомням си, че беше една пълничка млада дама, непривлекателна на външен вид. Не беше много словоохотлива, особено спрямо мен.
— Става дума за Сюзан Бийн.
— Така ли? Но тя изглеждаше съвсем различно, когато я срещнах в дома на Мартин Бруъм.
— Значи сте се познавали със Сюзан Бийн отпреди, все пак?
— Мога да предположа, че тогава са ни запознавали.
— И колко пъти сте се срещали на обществени места с нея след това, след първата ви среща в съда?
— Нито веднъж.
— Повтарям въпроса си, господин Барингтън — колко пъти?
— Нито веднъж.
— Вие нали сте редовен посетител в ресторанта на Илейн?
— Поне по два пъти седмично ходя там.
— От колко време насам?
— Вече доста години.
— Забравихте ли, че и Сюзан Бийн е редовна посетителка там?
— Никога не съм знаел това.
— Не си ли спомняте да сте я виждали там?
— Не. — Стоун започна да се замисля накъде бие Дийкън.
— Но поне веднъж сте я заприказвали на бара при Илейн, завели сте я вкъщи след това и сте правили секс, нали?
Стоун се стресна от въпроса и се помъчи да открие в паметта си и най-беглия спомен за подобна случка. Знаеше, че в ресторанта на Илейн се беше срещал с жени, някои от тези срещи наистина бяха завършвали в кревата; подобно нещо обаче не му се беше случвало от дълго време, поне не след като бе напуснал полицията.
— Нямам никакъв спомен за подобна случка — отговори.
— В такъв случай, дали няма да се изненадате, че Сюзан Бийн си спомня подобно развитие на събитията?
— Несъмнено, ще бъда изненадан. И кога трябва да се е случило това?
— Спомняте ли си да сте се срещали със жена на име Джийн Мартинели?
— Нищо не ми говори това име.
— Госпожица Мартинели също е на работа в кабинета на окръжния прокурор, и тя е редовна посетителка на ресторанта на Илейн, често е била там заедно със Сюзан Бийн. Спомня си, че ви е виждала неведнъж. Разказа, че сте си тръгнали от ресторанта заедно със Сюзан Бийн, а на следващия ден е разбрала от нея, че сте отишли в нейния апартамент и сте имали сексуални отношения.
Отричате ли това?
— Нямам спомен за подобно нещо — каза Стоун. — И кога трябва да се е случило?
— Без значение — отвърна Дийкън.
— Без значение за какво?
— Не е свързано със смъртта на Сюзан Бийн.
— Напротив, смятам, че има важно значение — възрази Стоун.
— Е, да кажем, че е станало преди процеса на Ван Флийт.
— Говорите за преди повече от шест години значи?
— Приблизително.
— И по какъв начин случката, за която вие твърдите, че се е състояла, би могла да е свързана с убийството на Сюзан Бийн?
— След като няма никаква връзка, господин Барингтън, защо тогава ни излъгахте?
— Не съм ви лъгал! — възрази вече малко наежен Стоун. — Вие твърдите, че макар и за кратко, преди години съм имал връзка със Сюзан Бийн. На което аз ви отговорих, че нямам никакъв спомен за подобна връзка. Което си е чистата истина.
— Когато заговорихте госпожица Бийн в библиотеката на Мартин Бруъм, вие всъщност възобновихте познанството си с нея, нали така, господин Барингтън?
— Не съм имал никакви основания да възприемам нещата по този начин.
— Всъщност, когато сте се представили на Сюзан Бийн, тя не ви ли каза, че се познавате отпреди?
— Не. Нямаше и намек за подобно нещо.
— Бихте ли ми разказали за какво си говорихте с нея?
Стоун напрегна паметта си.
— Когато се настаних на фотьойла, в съседство с нейния, тя четеше някаква книга и поговорихме за това.
Спомням си, че говорихме и за фамилията й — Бийн. Тя ми каза, че е помагала на Мартин Бруъм в процеса срещу Данте, аз я поздравих за присъдата. Това е горе-долу всичко, което си спомням.
— А за какво си говорихте по пътя към апартамента й?
— Общо взето за нищо съществено, нищо особено не си казахме.
— Стана ли дума за работата й?
— Да, между другото.
— Тя сподели ли нещо по този въпрос?
— Спомням си, че останах с впечатлението, че мисли да се откаже от тази работа.