— Какво от нейните думи ви насочи към подобно впечатление?
— Не си спомням точно, стори ми се уморена и изтощена от работата. Не изглеждаше да е вдъхновена от произнесената присъда срещу Данте.
— Нали си давате сметка, че тя е отишла на това тържество именно за да отпразнува присъдата над Данте?
— Несъмнено.
— А пък казвате, че не била доволна от присъдата?
— Ясно си спомням, че на празненството тя се беше усамотила в библиотеката и четеше книга, вместо да взема живо участие. Освен това, съвсем не съм твърдял, не е била доволна от изхода на процеса, просто казах, че не беше вдъхновена от това.
— Нещо ми убягва, господин Барингтън, не го разбирам.
— И какво е то?
— Защо ви е да убивате жена, за която казвате, че не сте срещали от повече от пет години?
Стоун скочи на крака от изненада.
— Не съм убил Сюзан Бийн и не съм имал никакъв мотив да я убивам. — Погледна към Симънс, който продължаваше прилежно да записва разговора, и допълни:
— Запишете това, моля.
— Записвам то — отвърна Симънс.
Стоун остана прав и се обърна към Дийкън:
— Мисля, че с това приключихме.
— Съжалявам, че показвате нежелание да отговаряте на въпросите ми, господин Барингтън.
— Напротив — възрази Стоун, — Настоявам да запишете, че отговорих на всичките ви въпроси. Ако искате повече информация около събитията, свързани с убийството на Сюзан Бийн, съветвам ви да се обърнете към следователите от Деветнадесети полицейски участък. Направил съм пълно изявление пред тях. А за другите ви въпроси към мен ви препоръчвам моя адвокат Бил Егърс от „Удман и Уелд“.
Дийкън също се изправи на крака. — „Удман и Уелд“, така ли? Изискана фирма. Предполагам, че няма да изпаднат във възторг, ако ги въвлечете в тази каша.
— Вече ви пожелах приятен ден — отвърна Стоун, отвори външната вратата и едва издържа на изкушението да забие на изпроводяк един ритник в задника на Дийкън.
17
С излизането си от къщи Стоун откри нагоре по улицата колата на полицаите под прикритие и влезе в нея.
— Колата на Андерсън и Кели някъде тук ли е?
— Да — отговори шофьорът.
— Можеш ли да се свържеш по някакъв начин с тях, но без да използваш радиото?
— Мога да им се обадя по мобилния телефон — предложи полицаят.
— Ако обичаш.
Полицаят набра номера и подаде телефона на Стоун.
— Андерсън — отговориха от другата страна.
— Анди, Стоун се обажда. Намирам се в другата кола.
— Видях те.
— Ние сега ще потеглим. Моля те след пет минути да звъннеш на входната врата на апартамента ми. Ще слезе госпожица Бъкминстър, закарай я до ресторанта на Йлейн, нали го знаеш къде се намира?
— Карал съм там лейтенант Бакети — отговори Андерсън.
— Гледай да не те проследи някой.
— Ясно.
Стоун изключи телефона и го върна на полицая.
— Така, потегляме към Второ авеню, по средата между Осемдесет и осма и Осемдесет и девета улица. Не карай направо, повърти се малко; аз ще гледам за опашка.
— Ясно — каза полицаят и включи на скорост. — Искаш ли да използвам сигналната светлина?
— Хайде да не се набиваме на очи — предложи Стоун.
Потеглиха първо по Трето авеню, после обърнаха към центъра. Стоун внимаваше да не ги следят.
— Карай до парка, а там обърни пак към Трето авеню — нареди Стоун.
— Както кажеш — обади се отегчено полицаят.
Така пътуваха цял половин час до ресторанта на Илейн. Малко преди да пристигнат, Стоун потърси отново Андерсън по телефона.
— Андерсън.
— Анди, моля те, след като докараш до ресторант госпожица Бъкминстър, настани се на бара, някъде по близо до витрината. Знаеш как изглежда престъпникът нали?
— Не можах да го разгледам много ясно снощи — отвърна Андерсън, — но видях портрета и описанието му.
— Бъди нащрек за него.
— Дадено.
Колата спря.
— Момчета, внимавайте за човек, който отговаря на описанието — разпореди се Стоун.
— Ясно — отвърнаха полицаите.
Стоун слезе от колата и влезе в ресторанта. Целуна Илейн и се настани до Дино на обичайната им маса.
— Ще дойде ли Сара? — попита Дино.
— След малко, Анди ще я докара. Какво ново днес?
— Помолихме полицията в Хамбург да провери местонахождението на Ернст Хаусман — племенника на Мителдорфер. Направили са справки на постоянния му адрес и в цигарената фабрика — днес си е бил на работа.
През последния месец не е отсъствал нито ден.
— Даде ли нещо проверката на предишните съседи на Мителдорфер?
— Доста от тях си го спомнят, но нямат никаква представа какви роднини има. Според тях, Хърби и съпругата му не са имали деца.