— А жената, с която е поддържал кореспонденция, с нея говори ли някой? Как й беше името?
— Елоиз Енцберг. Да, разговаряли са с нея тази сутрин, изглежда са я постреснали. Нищо не знае; просто му е писала един път седмично и го е посещавала в затвора всеки месец. Носела му щрудел.
— Трогателно, създавала му е уют.
— Ти го казваш. Да знаеш, че Немският квартал вече не е като преди.
— И какъв е?
— Искам да кажа, че немците са понамалели, останали са предимно възрастни хора. Предполагам, че децата им са поели кой накъдето види. Помниш ли ресторанта „Гай Виена“?
— Разбира се, онзи, дето приготвяха телешки джолан.
— Да, и джоланите приличаха на огромни палки за барабан.
— Аха, същият.
— Имаха човек, който свиреше на цитра. Много ми харесваше музиката на цитра. Къде точно се намираше този ресторант?
— Че нали седиш точно в него сега — каза Дино.
— Тук ли беше?
— По едно време се принудиха да го затворят, тогава Илейн купи сградата и отвори своя ресторант.
— Дяволите да ме вземат, изобщо не направих тази връзка!
— Предполагам, че тогавашните любители на телешкия джолан или са измрели, или са се преместили някъде другаде — въздъхна Дино.
Илейн се присъедини към тях.
— Какво става?
— Не е зле — отвърна Стоун. — Я ми кажи, мислиш ли, че би могла да върнеш в менюто телешкия джолан?
— Ти какво, да не си нещо шваба? — попита Илейн.
В този момент в ресторанта влязоха един след друг Сара и Анди Андерсън, който веднага се настани на бара.
Дино повика един келнер и му каза:
— Виждаш ли онова високото момче, дето е на бара до витрината? Кажи на бармана да му сервира един скоч, но само толкоз. — Келнерът веднага тръгна да изпълни поръчката.
Двамата мъже посрещнаха на крака Сара, която възнагради Дино с целувка по бузата.
— Илейн — каза Стоун, — нали познаваш Сара Бъкминстър?
— Разбира се, много от отдавна — отговори Илейн и кимна любезно. После се обърна към Дино: — Разбрах за снощи.
— Че откъде, по дяволите, може да си разбрала? — строго попита Бакети. — Във вестниците няма и ред за това.
— Имам си аз собствени източници на информация.
— Е да де, и сигурно знаеш повече от мен по случая.
— Възможно е и да зная.
— Дали не би могла да ми кажеш къде да открия престъпника?
Илейн сведе глава към него и му прошепна доверително:
— Опитай в Сентрал парк.
— Днес бях удостоен с честта да ме посети някой си Том Дийкън — каза Стоун.
— И какво искаше, по дяволите? — попита Дино.
— Изглежда, че е поел вместо теб разследването на случая.
— Ще има да чака — изръмжа Дино.
— Подложи ме на доста подробен разпит; през това време неговият партньор си водеше бележки. После ме обвини в убийството на Сюзан Бийн.
— Коя е Сюзан Бийн? — попита Сара.
— Убита е — поясни Илейн.
— И защо си я убил? — обърна се Сара към Стоун.
— Ей така, за кеф — пошегува се той. — Винаги когато имам малко свободно време, просто за кеф утрепвам по две-три жени на месец.
Сара се обърна към Илейн:
— Мислиш ли, че не трябва да оставам повече при него?
— О, не знаех, че си при него — възкликна Илейн. — Значи Стоун отново може да се сваля, това е чудесно.
Сара избухна в смях.
— Какво, отдавна ли не му се беше случвало?
— Именно — отговори Илейн, — направо не мога да ти опиша колко досаден беше станал.
— Не е вярно — протестира Стоун.
— Знаеш ли, той май отново си върна онова излъчване? — каза Илейн на Дино.
— Аха — съгласи се той, — бузките му станаха розови.
— Приятно ми е да си мисля, че съм единствената сред вас, която е видяла бузите му — каза Сара, — а те наистина са в приятен розов нюанс.
— Също като твоите — реагира Стоун и чукна своята в нейната чаша.
— Как мислиш, защо ли Дийкън си пъха гагата в тази история? — попита Дино.
— Не смяташ ли, че зад това може да стои Мартин Бруъм? Така или иначе, Сюзан беше от техния екип.
— Това едва ли е достатъчен мотив — произнесе замислено Дино.
— Научих от Дийкън, че Сюзан е била редовна посетителка на ресторанта, обикновено седяла на бара. Ти познаваше ли я, Илейн?
Илейн сви рамене.
— Кой ще ти запомни всички посетители на бара? Идват, отиват си, после ги убиват…
— Била е приятелка на някоя си Джийн Мартинели.
— О, нея я зная — каза Илейн. — Гонила съм я от ресторанта, защото се напиваше на бара и почваше да досажда на клиентите по масите.
— Изглежда, че и тя работи в кабинета на окръжния прокурор — допълни Стоун. — Дийкън изглеждаше съвсем сигурен, че съм познавал Сюзан доста преди онази нощ, и че съм я срещал често тук. Аз обаче нямам никакъв спомен за нея.