— Преди беше дебела — подхвърли Дино.
— Значи си я познавал от по-рано?
— Мисля, че два или три пъти съм давал показания в процеси с нейно участие. Свали доста килограми и започна да се грижи за себе си, разбираш ли? Възможно е именно поради това да не си я спомняш.
— Помниш ли Ван Флийт? — попита Стоун.
— Мисля, че именно аз го застрелях — каза Дино, — как бих могъл го забравя?
— Така, веднъж аз бях защитник на Ван Флийт по едно дребно дело, тогава Дийкън и Сюзан бяха помощници на прокурора, той се казваше Хейвърти.
— Възможно — съгласи се Дино, — струва ми се, че тя започна работа в кабинета на окръжния прокурор веднага след като завърши право.
— Какво ще кажеш за идеята да се обадиш по телефона на Бруъм и да му кажеш, че аз не съм убил Сюзан?
— Ами… бих могъл, стига да съм напълно убеден в това.
— Направи го утре, Дино. Никак не ми се ще тези хора да подшушнат на журналистите, че съм заподозрян.
— Може да го свърша още сега, веднага — каза Дино и кимна с глава към вратата.
Стоун се обърна натам. Мартин и Дана Бруъм тъкмо влизаха в ресторанта.
18
Стоун не свали очи от Илейн, докато тя си пробиваше път през хората, за да посрещне Мартин и Дана Бруъм. Те очевидно търсеха маса, но ресторантът беше направо претъпкан. После видя, че Илейн посочи към тяхната маса.
— Дино, Илейн изглежда им предлага да седнат при нас — каза Стоун.
— Интересно ми е как ще реагират — замислено рече Дино.
Съпрузите кимнаха, видимо приемайки поканата.
— Е, какво пък — вдигна рамене Дино, — не е по различно от преди.
— Ако Бруъм мислеше, че аз съм убиецът на Сюзан, едва ли би искал да седне на една маса с нас.
— Мисля, че скоро ще разберем — каза Дино, докато съпрузите се приближаваха към масата им.
Сара се обърна към Стоун:
— Надявам се след това да намериш време и да ми обясниш каква игра се разиграва тук.
— Непременно — обеща Стоун и стана да посрещне гостите.
— Здравей Дино — поздрави Мартин Бруъм. — Здравей Стоун. Спомняш ли си Дана?
— Естествено — отвърна Стоун. — Запознайте се със Сара Бъкминстър. Нали ще седнете при нас?
Съпрузите се настаниха на масата и си поръчаха напитки.
— Вие вечеряхте ли вече? — попита Мартин.
— Все още не — каза Дино.
— Е, вечерята е от мен, ние празнуваме.
— Да, чух. Поздравявам ви. Има ли нещо вярно в слуха, че старият е решил да се оттегли и те помазва за свой наследник?
Бруъм се засмя звънко.
— Не и докато не изпусне последния си дъх.
Разучиха менюто и поръчаха. Стоун не можеше да се ориентира в настроението на Бруъм и реши да действа направо.
— Тази сутрин вашият Дийкън ми направи посещение.
— Така ли? В каква връзка?
— Ти не му ли знаеш ходовете? — попита Дино.
— По принцип, да — отговори Бруъм, местейки очи от Стоун към Дино и обратно. — Станало е нещо, за което из не знам ли?
— Дийкън изглежда си е въобразил, че той поема разследването на убийството на Сюзан Бийн — каза Дино.
— О, Дино, мога да те уверя, че няма такова нещо.
Попита ме дали може да хвърли едно око на случая; аз, естествено, му казах, че може. В крайна сметка, тя беше от нашия екип, заинтересувани сме нещата да се изчистят.
— Освен това, Дийкън изглежда смята, че аз съм убил Сюзан Бийн — обади се Стоун.
Бруъм буквално се задави с виното. Погледна към Дино и го попита:
— Ти имаш ли и най-малкото доказателство за подобно обвинение?
— Абсолютно никакво — категоричен бе Дино.
— Питам те, защото ако имаше, нямаше да е редно да сядам при вас.
— Бъди спокоен, Мартин — каза Дино. — Още през първите тридесет минути след смъртта й ние изключихме всякаква възможност Стоун да има нещо общо с убийството. То е станало по време, когато Стоун е бил извън апартамента, за да донесе храната от китайския ресторант.
— Да, чух за възстановката на събитията във времето — каза Бруъм — и я намирам за много смислена. Освен това, каква подбуда би могъл да има Стоун?
— Точно така — подкрепи го Дино.
— Бъди прям с мен, Мартин — каза Стоун. — Ако има някакви въпроси към мен, моля задай ги, ще отговоря с удоволствие.
— Искаш да кажеш въпроси извън протокола ли?
— Аз отговорих на всичките въпроси на Дийкън. Това бе протоколирано, включително и неговото обвинение, че съм извършил убийството. След това му казах да се обръща към адвоката ми и го изхвърлих от къщи. Независимо от това, готов съм да отговоря на всеки твой въпрос — тук, в момента и пред свидетели.
След кратък размисъл Бруъм попита:
— Познаваше ли Сюзан Бийн преди да я видиш на тържеството у нас?