— И заслужено — обади се Стоун.
— Анди — каза Дино.
Андерсън извади бележника си и го сложи върху масата.
— Да започнем отначало — обърна се към Стоун той. — Бихте ли ми казали адреса си, господин Барингтън?
Стоун продиктува адреса си и започна отново разказа си от партито в дома на Мартин Бруъм. Докато даваше показания, пристигнаха двама униформени полицаи, двама цивилни и лекар от следствието.
Андерсън се пресегна за плика с храната от ресторанта, откъсна прикачената разписка и я подаде на един от униформените:
— Иди в ресторанта и уточни кой и по кое време е направил поръчката, кой и кога е взел храната, искай подробно описание на човека.
Полицаят взе разписката и излезе. Стоун възобнови показанията си. Андерсън изчака Стоун да завърши разказа си и попита:
— Това ли е всичко? Нещо друго?
— Казах ви всичко, — смятам, че в момента, когато аз се върнах тук с храната, престъпникът все още е бил в сградата.
— Какви основания имате да мислите така?
— Когато повиках асансьора, той беше на последния етаж, а този апартамент е единственият на дванадесети етаж. Освен това, след като потегли надолу, асансьорът спря на шестия етаж, преди да слезе на партера. На кой етаж беше асансьорът, когато вие пристигнахте тук?
— На партера.
— Ами, излиза, че ако не е бил ползван междувременно от някой живеещ в блока или от посетител, значи престъпникът е изчакал на шестия етаж, докато аз се кача на последния, след което е повикал асансьора и е слязъл с него до партера.
— Доста хладнокръвно — отбеляза Дино.
— Наистина много хладнокръвно — съгласи се Стоун.
Завърна се полицаят, който бе направил проверката в ресторанта.
— Поръчката за храната е била направена по телефона, от някоя си Сюзан Бийн. Времето на поръчката е отбелязано на разписката — докладва той и остави на масата разписката. — Половин час след това за храната е отишъл един мъж, почакал е още пет минути, — след кое то е платил и си е излязъл. Мъжът е бил висок над метър и осемдесет и пет, рус и добре сложен. Бил е облечен с шлифер.
Андерсън погледна отбелязаното на разписката време на телефонното обаждане, направи някакви сметки наум и каза:
— Това потвърждава истинността на вашите показания, господин Барингтън.
— Премерете водата в чайника — каза Стоун.
— Какво?
— Преди да тръгна за ресторанта, Сюзан ми каза, че ще направи чай. Нека да проверим за колко минути ще кипне същото количество вода. Това ще ни помогне да получим точна представа за времето.
— Иди да свършиш това, Мик — нареди Андерсън и Кели се запъти към кухнята.
Останалите продължиха обсъждането, докато чайникът засвири. Андерсън погледна часовника си и каза:
— Според мен — три минути и половина.
— Колко вода имаше в чайника? — обърна се Стоун към Кели.
— Три чаши — отвърна намусен Кели.
— Единият сценарий се очертава така — започна Стоун. — Убиецът е влязъл малко след моето излизане — не повече от три минути и половина след мен. Убил я е, след което чайникът е започнал да свири. Тогава той е спрял газта.
— Това пък защо? — попита Кели.
— Просто защото никой не би могъл да остане вътре и да слуша непрекъснатото пищене на чайника — отговори Стоун. — Хайде да пресметнем: имам пет минути път до ресторанта, там чаках още пет минути, и още пет за обратния път — това прави 15–18 минути! Най-вероятно е престъпникът да е бил все още в апартамента в момента на моето връщане тук. Ако е така, изниква въпросът какво е правил той през тези петнадесет минути?
— Тарашувал е из апартамента — каза Андерсън. — Дали не става дума за обир?
— Аз огледах внимателно спалнята — обади се вторият униформен полицай. — Всичко е в идеален ред. На тоалетката има кутия с доста красиви бижута.
— Значи не става дума за обир — каза Андерсън — Какво ли е търсил убиецът?
— Нещо, което е представлявало ценност за него — изрече Дино, като стана от мястото си и отиде до бюрото в хола. Провери едно по едно всички чекмеджетата, включително и кантонерката за папки, след което се върна при другите. — Всичко е в идеален ред. Нищо не подсказва дали убиецът е намерил нещо.
Кели се намеси:
— Но защо убиецът е запалил отново газта, преди да излезе, а? Защо ще го прави?
— За да ни заблуди за последователността на събитията във времето — обясни Стоун. — Искал е да ни накара да мислим, че е напуснал апартамента веднага след като я е убил. Вероятно ни е проследил от къщата на Бруъм дотук или поне е тръгнал подире ни, докато сме вървели насам.
— Да си забелязал някого? — попита Дино.
— Не, но предполагам, че ни е проследил, изчакал е да изляза и след това се е качил нагоре.