— Бих искал да видя ранената жена с неизяснена самоличност, която е постъпила снощи при вас. Не е изключено да е моята секретарка Алма Ходжс.
— Опишете ми я — помоли докторът.
— Към 173 см на ръст и около 63 кг, петдесетгодишна, с леко посребрени черни коси. Беше облечена с раиран костюм.
Докторът кимна утвърдително.
— Прилича на нашата пациентка. Съжалявам много, но жената почина преди двадесет минути.
Краката на Стоун омекнаха.
— Раните й бяха жестоки — продължи докторът. — Била е ударена поне пет-шест пъти с тъп предмет, вероятно с чук. Полицията смяташе, че може би става дума за грабеж, защото не са намерили до нея нито ръчна чанта, нито лични документи.
— Бих искал да я видя — каза Стоун.
— Ще ви заведа долу — отвърна докторът.
Слязоха с асансьора в сутерена и докторът го поведе към моргата. Извадиха от хладилната камера носилката с трупа и отгърнаха покривалото.
Много спокойно лице, помисли си Стоун, направо е красива. Беше доволен, че не му се налага да оглежда премазаната задна част на главата й.
— Да, това е Алма Ходжс — каза и кимна утвърдително с глава.
— Има ли роднини? — попита докторът.
— Има сестра. Ще говоря с нея и после ще се погрижа да уредя формалностите.
— Следобед ще направим аутопсията. Предполагам, че утре рано сутринта вече ще можете да вземете тялото.
Стоун благодари на доктора и напусна болницата. Върна се вкъщи с такси и слезе в офиса си. На бюрото на Алма цареше пълен ред. Към напечатания предната вечер материал беше прикрепена бележка „До утре“.
Стоун тежко се отпусна на стола до бюрото, извади телефония указател на Алма и откри номера на сестра й. Възможно най-внимателно й съобщи неочакваната тежка вест и предложи услугите си да се погрижи за формалностите. Жената му благодари, но каза, че зет й работи в погребално бюро и ще го помоли да се заеме с уреждането на погребението. Стоун поднесе дълбоките си съболезнования, и подчерта, че Алма е била винаги много лоялна, че високо я цени, че много ще му липсва.
Когато постави слушалката, Стоун се усети напълно изтощен от този тежък разговор. Миг след това телефонът иззвъня.
— Стоун Барингтън — вдигна слушалката той.
— Добро утро, Стоун, Франк Мадокс те безпокои — произнесе мъжки глас. Мадокс беше адвокатът на застрахователната компания, срещу която Стоун водеше делото.
— Кажи, Франк.
— Упълномощен съм от моя клиент да предложа половин милион долара обезщетение на клиентката ти.
— Неприемливо предложение — каза Стоун, който вече си беше избрал стратегия на поведение, в случай на предложение от тяхна страна. — Аз съм готов за процеса. — „Всъщност нямам абсолютно никаква готовност за това“ — помисли си Стоун. — Ще предам предложението на клиентката ми, заедно с настойчивата ми молба да не го приема.
Мадокс въздъхна тежко.
— Какво би ви задоволило, Стоун? Кажи ми някаква приемлива за вас сума, ще я съобщя на моя клиент.
— Ще ви струва един милион долара, плюс триста хиляди за адвокатски хонорар. Това е сметката, Франк.
Не си прави труда да ми предлагаш нещо компромисно, ще се видим утре в съда.
— Почакай малко, Стоун, не затваряй — каза Мадокс и превключи линията.
Стоун зачака, очевидно Франк разговаряше с клиента си.
— Разбрахме се — дочу след малко гласа на адвоката в слушалката.
— Държа да получа чек от вас до края на работното време днес — каза Стоун. — Докато парите не бъдат преведени, няма да отменям утрешното съдебно заседание.
— Мисля, че мога да го уредя — съгласи се Мадокс. — Ще ти изпратят чека в офиса днес следобед.
— Изпрати го на Бил Егърс от „Удман и Уелд“ — рече Стоун, — защото ще отсъствам днес, а и секретарката ми няма да я има в офиса.
— Добре, ще приложа всички необходими документи — приключи разговора Мадокс и затвори.
Стоун се обади в „Удман и Уелд“ и помоли да го свържат с Бил Егърс — неговия партньор.
— Бил Егърс слуша.
— Здравей, Бил, Стоун се обажда.
— Добро утро, Стоун. Ще ходиш ли на делото утре?
— Не, те току-що приеха да изплатят един милион обезщетение плюс моя хонорар. Ще изпратят чека до теб днес следобед. Бъди така добър да уведомиш клиентката за постигнатото споразумение. Бих й се обадил лично, но днешният ден ми е направо кошмарен.
— Разбира се, ще й се обадя. Това е страхотно споразумение! Какво се случило при теб?
— Снощи, след работа, Алма е била нападната на улицата. Починала е тази сутрин.
— О, Господи! Много съжалявам, Стоун, зная, че бяхте много близки с нея.
— Така е. Потресен съм. Мисля да изключа телефоните тук и да се махна.