— Да кажем, около три следобед?
— Дадено — съгласи се Пък. — Само не го издърпвай по-рано, да не попаднем в навалицата. Това място започва да става по-лошо от магистрала в натоварените часове.
— Няма, окончателно е — обеща Кап. — Но има още нещо: и аз идвам. Няма да се раздрънкаш, нали?
Пък избухна в сърдечен, баритонов смях.
— Малко слънце, забавления и полички от листа, а?
— Защо не? — възкликна Кап. — Придружавам ценен товар. Смятам, че мога да го докажа и пред сенатска комисия, ако се наложи. Пък и не съм ползвал истинска отпуска от 1973-а. А пустите му араби с техния петрол и тогава ми изпортиха последната седмица.
— Ще си трая, бъди спокоен. Мислиш ли да поиграеш малко голф, докато си там? Зная поне две страхотни игрища в Мауи.
Кап замълча. Той замислено гледаше ръба на бюрото си през рамо. Слушалката леко увисна встрани от ухото му.
— Кап? Там ли си?
Тихо, ясно и зловещо в този малък и уютен кабинет: Ссссс…
— По дяволите, май ни прекъснаха — промърмори Пък. — Кап? Ка…
— Още ли сечеш топката, стари приятелю? — попита Кап.
Пък се разсмя.
— Шегуваш ли се? Като умра, ще ме погребат в скапаното игрище. За момент си помислих, че са ни прекъснали.
— А, не. Пък, на Хаваите има ли змии?
Сега беше ред на Пък да направи пауза.
— Я повтори.
— Змии. Отровни змии.
— Аз… пфу, проклет да съм, ако знам. Мога да проверя, ако е важно… — Съмнението в тона на Пък намекваше, че Кап има на разположение около пет хиляди шпиони, за да проверяват подобни работи.
— Не, няма нужда — Кап отново притискаше слушалката плътно към ухото си. — Просто си мислех на глас. Остарявам сигурно.
— Не и ти, Кап, с твоя авантюризъм.
— Мда, може би. Благодаря, добри приятелю.
— Нищо не ми струва. Радвам се, че се измъкваш за малко. Никой не го заслужава повече от теб след последната година, която изкара. — Той имаше предвид Джорджия, разбира се; не му беше известно за Макджий. Което означава, помисли си уморено Кап, че не знае и половината.
Той започна да се сбогува и тогава добави:
— Между другото, Пък, къде ще спира да зарежда самолетът? Имаш ли някаква представа?
— Дърбан, Илинойс — веднага отвърна Пък. — Край Чикаго.
Кап му благодари и затвори. Пръстите му пак се плъзнаха към листчето в джоба му и го докоснаха. Погледът му попадна върху бележката на Хокстетър. От нея се разбираше, че момиченцето е било страшно разстроено. Може би няма да е излишно, ако слезе и поговори с него, малко да го поуспокои. Той се приведе напред и натисна бутона на секретарската уредба.
— Да, Кап?
— Ще сляза долу за малко. Връщам се след около трийсет минути.
— Добре.
Кап стана и излезе от кабинета. В това време ръката му отново се шмугна във вътрешния джоб и напипа бележката.
8
Петнайсет минути след тръгването на Кап, Чарли лежеше върху леглото си, а в ума й кипеше водовъртеж от смайване, страх и объркани предположения. Тя буквално не знаеше какво да мисли.
Той дойде в пет и четвърт, преди половин час, и се представи като капитан Холистър („но, моля те, викай ми просто Кап, всички го правят“). Лицето му беше приятно и умно и с нещо й напомняше за илюстрациите от „Шумът на върбите“. Неотдавна бе виждала някъде това лице, но не успя да си спомни, докато Кап не й помогна. Той я бил завел до стаята й след първия опит, когато мъжът в белия костюм офейка и остави вратата отворена. Тогава тя се бе носила сред такава мъгла от шок, вина и… да, въодушевено тържество, та наистина не бе чудно, че не е успяла да запомни лицето му. Вероятно и Джийн Саймънс от „Кис“31 би могъл да я съпроводи до апартамента й, без тя да го забележи.
Той говореше така гладко и убедително, че тя мигновено загуби доверие в него.
Кап й каза колко бил обезпокоен Хокстетър от нейната закана, че с опитите е свършено, докато не види баща си. Чарли потвърди, че е така, и не каза нищо повече, упорито запази мълчание… най-вече от страх. Ако се впуснеш да разискваш доводите си със сладкодумец като този Кап, той може да ги обори един по един, докато започне да ти се струва, че черното е бяло и бялото — черно. Голото искане беше по-добро. По-безопасно.
Но той я изненада.
— Щом като така смяташ, добре. — Смаяното й изражение трябва да беше доста комично, защото Кап тихо се разсмя. — Ще са необходими известни приготовления, но…
При думите „известни приготовления“ лицето й пак помръкна.