Кучетата вече полудяваха. Козината им беше щръкнала в неравни шипове и те препускаха напред-назад между вътрешната и външната мрежа като побеснели банши34. Едно от тях се блъсна в плюещата високо напрежение ограда и хвръкна право нагоре, с разперени и вкочанени крака. То се стовари във вид на димяща купчина. Двама от другарите му го нападнаха в свирепа истерия.
Зад къщата, в която бяха държали Чарли и баща й, нямаше хамбар, а една дълга, ниска, безупречно поддържана сграда, също облицована с червени хамбарни дъски, с бели шарки. В тази сграда се помещаваше автомобилният парк на Арсенала. Сега широките врати зейнаха и навън излетя армирана лимузина кадилак с правителствени номера. Подвижният капак на покрива беше отворен и през него се подаваха главата и гърдите на някакъв мъж. С подпрени на покрива лакти, той започна да стреля по Чарли с лека картечница. Твърдият торф пред нея се разлетя в разпарцаливени парчета и чимове.
Чарли се обърна към колата и пусна силата свободно в тази посока. Тя все още нарастваше: превръщаше се в нещо гъвкаво, но тежко, нещо невидимо, което сега изглежда се самозахранваше в спирална верижна реакция от вече изразходваното количество. Бензиновият резервоар на лимузината експлодира, отнесе задната част на колата и изстреля като копие ауспуха в небето. Но още преди това главата и гърдите на стрелеца се превърнаха в пепел, предното стъкло на колата хлътна навътре и специалните, самозалепващи се гуми на лимузината започнаха да се топят като лой.
Колата продължи през своя собствен пръстен от огън, заора напред неуправляема, загуби първоначалната си форма, стопила се в нещо, което напомняше на торпедо. Тя се преобърна два пъти и се разтърси от втора експлозия.
Сега и от другата къща изкачаха хора и се разбягваха като мравки. Чарли можеше да ги помете с огън — и част от нея го искаше, — но с усилие на отслабващата си воля тя обърна силата към самата къща, къщата, в която ги бяха държали против волята им… къщата, в която Джон я бе измамил.
Тя я освободи цялата. За миг изглеждаше, че нищо не се случва: само във въздуха се появи слабо блещукане, като над яма за печене на курбан, където въглищата са старателно натрупани… а после цялата къща експлодира.
Единствения ясен образ, който й остана (а по-късно се повтори няколко пъти и в разказите на оцелелите), беше на комина, който се издига в небето подобно на тухлена ракета, привидно непокътнат, докато двайсет и пет стайната къща под него се разпадна като малка кукленска картонена къщичка в пламъците на горелка.
Камъни, дъски, талпи се вдигаха във въздуха и отлитаха надалече върху горещия драконовски дъх на чарлината сила. Една пишеща машина Ай Би Ем, стопена и изкривена в нещо, което приличаше на заплетена стоманена тел за съдове, се врътна към небето и се разби между двете огради, изкопавайки кратер. Един секретарски стол с лудо развъртяла се седалка, изхвръкна извън полезрението със скоростта на стрела, изстреляна от арбалет.
През моравата към Чарли лъхаше горещина.
Тя се огледа наоколо какво друго да разруши. Вече от няколко места се издигаше пушек — от двете изящни довоенни къщи (само едната все още се разпознаваше), от конюшнята, от остатъците на лимузината. Дори навън на открито, горещината започваше да става непоносима.
А силата продължаваше да напира, искаше да бъде изпратена навън, имаше нужда да бъде изпратена навън, за да не се обърне към източника си и да го унищожи.
Чарли не си представяше какви невъобразими неща е възможно да са станали. Но когато се обърна назад към оградата и пътя, извеждащ от територията на Арсенала, тя видя как хората се хвърлят срещу мрежата, заслепени от панически ужас. На някои места оградата беше направила късо и те бяха успели да се покатерят. Кучетата бяха докопали една млада жена с жълта каубойска пола, която пищеше ужасяващо. И така ясно, сякаш все още беше жив и стоеше до нея, Чарли чу баща си да вика: Достатъчно, Чарли! Достатъчно! Спри, докато още можеш!
Но дали можеше?
Извърна се от оградата и отчаяно затърси това, от което имаше нужда, като в същото време отблъскваше силата, опитваше се да я задържи в равновесие и временен покой. Ала тя започна да пълзи безцелно, вилнеейки в разширяващи се спирали през тревата. Нямаше нищо. Нищо освен…
Езерцето.
22
О. Дж. бе решен да излезе и никакви кучета нямаше да го спрат.
Той бе избягал от къщата, когато другите започнаха да се събират при конюшнята. Беше много изплашен, но не чак в такава паника, че да се хвърли върху електрифицираната ограда, след като вратите автоматично се плъзнаха по релсите си и се затвориха. Наблюдавал бе цялото унищожение иззад дебелия набразден ствол на един стар бряст. Когато малкото момиченце предизвика късите съединения в оградата, той го изчака да се придвижи по-нататък и да ангажира вниманието си с разрушаването на къщата. Тогава притича към оградата със Самохвалкото в дясната си ръка.