Възрастният мъж на колелото продължаваше да кара и да се усмихва на хората, покрай които минаваше. Един плешив старец с бейзболно кепе разхождаше тънкоглезена кобила. Той вдигна ръка и извика:
— Здравей, Кап! Гледай какво чудесно временце е.
— Направо бомба! — съгласи се мъжът на колелото. — Приятен ден, Хенри.
Той стигна до по-северната от двете къщи, слезе от колелото и го изправи на стойката му. Вдъхна дълбоко от лекия утринен въздух, после пъргаво заприпка нагоре, по широките стъпала на верандата, между големите дорийски колони.
Отвори вратата и пристъпи в просторното преддверие. Млада червенокоса жена седеше зад бюро над книга по статистически анализ. Едната й ръка отбелязваше мястото в книгата, а другата лежеше в чекмеджето на бюрото и леко докосваше един „Смит и Уесън“, калибър 38.
— Добро утро, Джоузи — поздрави възрастният джентълмен.
— Здравей, Кап. Малко закъсняваш, а?
Подобни забележки се приемаха от хубавите момичета; виж, ако Дуейн беше дежурен, нямаше да си го позволи. Кап не бе радетел на женските свободи.
— Веригата ми заяжда, скъпа — той пъхна палец в определеното място, нещо тежко издумка и върху таблото на Джоузи затрептя зелена светлинка, която след миг замръзна. — Бъди добра сега.
— Добре, ще внимавам — изчурулика тя дяволито и кръстоса крака.
Кап се разсмя и закрачи през предверието. Тя го проследи с поглед, като се зачуди за момент дали не трябваше да му съобщи, че онзи отвратителен старец Уонлес го чака от около двайсет минути. И без това ще го научи съвсем скоро, реши тя и въздъхна. Ама че идиотщина — да трябва от сутринта да отровиш такъв прекрасен ден, като приемеш за разговор този вехт призрак. Но очевидно човек с поста на Кап трябва да приема горчивото наред със сладкото.
2
Кабинетът на Кап се намираше в дъното на къщата. Голям еркерен прозорец предлагаше великолепен изглед към задната морава, хамбара и езерцето с патиците, засенчено отчасти с елши. Рич Маккьон беше на средата на моравата, възседнал тракторче-сенокосачка. Кап се позагледа в него, кръстосал ръце зад гърба си, после отиде до каната с кафе в ъгъла. Наля във военноморската си чашка, добави мляко, седна и натисна копчето на секретарската уредба.
— Здравей, Рейчъл.
— Здравей, Кап. Доктор Уонлес е…
— Знаех си — прекъсна я Кап. — Знаех си. Подуших този дърт мръсник в минутата, в която влязох.
— Да му кажа ли, че си много зает днес?
— В никакъв случай! — отсече Кап. — Просто го остави да си седи там в жълтото преддверие през цялата проклета сутрин. Ако издържи и не си тръгне, ще го приема преди обед.
— Добре, сър.
Проблемът е разрешен — поне за Рейчъл, помисли Кап с нотка на негодувание. Всъщност Уонлес изобщо не беше неин проблем. Но което си е истина, започваше да става неудобен. Отдавна вече не бе нито полезен, нито влиятелен. Е, винаги можеха да го тикнат в Мауи. А можеха да прибягнат и до услугите на Рейнбърд.
Кап потрепна вътрешно… а той не беше човек, който лесно се разтреперва.
Отново натисна копчето на секретарската уредба.
— Пак ще ми трябва пълното досие на Макджий, Рейчъл. И в десет и половина искам да видя Ал Стайнович. Ако Уонлес е още тук, като свърша с Ал, може да ми го изпратиш.
— Добре, Кап.
Той се облегна назад, събра пръсти и погледна към снимката на Джордж Пейтън14 на стената. Пейтън бе възседнал горния люк на един танк и вероятно се мислеше за Дюк Уейн15 или нещо подобно.
— Трудно се живее без отстъпки — обясни Кап на Пейтън и отпи от кафето си.
3
Десет минути по-късно Рейчъл докара досието върху библиотечна количка с безшумни колелца. Имаше шест папки с документи и рапорти и четири — със снимки. Имаше също и записи на телефонни разговори. Телефонът на семейство Макджий се подслушваше от 1978-а.